Лило не се изненада. Повечето хора считаха, че предаванията, осъществявани посредством горещата връзка с далечната звезда, представляваха някакво неразгадаемо закодирано съобщение. Изхождаха от предположението, че ако лунните компютърни програми се справеха с кода, то трябваше да се получи текст, правилен в граматическо отношение и то — на езика на Осемте свята.
Всъщност данните носеха белега на чужд на земната раса начин на мислене. Информацията бе изключително от научно естество и изразявана с математически символи, което бе предпоставка за правилното й декодиране. Въпреки това съществуваха обширни „сиви полета“, които се считаха за полезни, но засега нито една лунна компютърна програма не бе успяла да направи смислено тълкувание. Лило бе изградила собствено мнение относно сивите полета. Изследователските й опити в тази област я бяха тикнали в затвора.
В малкото случаи, когато компютрите отбелязваха пристигналата информация като приличаща на речево съобщение, преводът биваше затруднен от множеството несигурни варианти на интерпретацията. Подобна практика бе обичайна за лингвистите. Езиците въплъщават културни обобщения, промени и дори — противоречия. С увеличаване на обема на изпратеното съобщение компютърните програми налучкваха все по-сполучливо смисъла на думите. Но офиучите демонстрираха явна незаинтересованост да приказват за себе си. Обикновено изпращаха океан от инженерни данни. Няколкото речеви съобщения останаха неразгадани и можеха да бъдат от различно естество — например, свързани с търговия, религия и евангелизъм или някакъв аналог на друга човешка дейност.
Лило прочете ръкописа за трети път.
— Какво целят с изстъпването относно „сметка“, „сума“ или „прекратяване на обслужването“! Какво всъщност искат? И можем ли нещо да им дадем?
— Може би информация, подобна на дадената? — предположи Вафа и сви рамене.
— Тоест?
— Разбирам го буквално. Като че ли сега сме получили телефонната сметка за четиристотингодишното ни обслужване.
— Но… това е чиста проба лудост!
— Дали? Какви основания имаме, за да си въобразяваме, че горещата връзка ще продължи во веки веков без офиучите да ни поискат нещо в замяна? Можем ли да очакваме те да бъдат по-малко користолюбиви, отколкото сме ние самите?
Лило утихна и размисли, преди да отговори.
— О-кей. Разбирам. Но какво можем да им дадем? И как? Предполагам, че бихме могли да построим мощен лазер, подобен на техния. Но какъв отговор да им изпратим? Информацията, която сме получили в началото от Офиучи, е била с две или три хиляди години по-напредничава от нивото на земната наука през онези години. Все едно е… да попиташ неандерталец как да се построи ракетен двигател! Какво лично наше желаят да научат от нас?
Вафа направи гримаса и препрочете съобщението.
— Надявах се, че ти би си изградила някаква представа. Не бих могла да измисля каквото и да било и затова съм обезпокоена. Предполагам, че най-много ме учудват „суровите наказания“!
— Не виждам какво друго би могло да бъде освен прекъсване на връзката от тяхна страна. Имам предвид, че те отстоят на седемнадесет светлинни години от нас. Как могат да ни навредят?
— Не зная! — Вафа също се замисли. След това я осени блестящо хрумване. — Всички твърдят, че междугалактическите полети са невъзможни или поне са немислимо дълги. Ето защо би имало основателна причина за заплаха, ако офиучите са извършили вече галактическия преход и са вече тук, наблизо! Явно не са останали у дома си, за да ни заливат на вятъра с научна информация! — Поклати глава. — Сега се питам дали досега не сме ги разбирали неправилно. Вероятно е имало и друга причина да стоят все настрана. Не вярвам, че биха ни изпратили това съобщение, ако нямаха предвид да направят бизнес с нас!
Събеседничката й понечи да разисква още на тази тема, но Вафа, уплашена, беше се вглъбила в себе си. Лило остана безразлична, но скоро тревогата щеше да обземе и нея.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
„Връзка със звездите“. Автор: Водещата дигитална програма за обществени контакти с чужди цивилизации на Главния бизнес-компютър. Публикувано от „Старлайн Инк.“. Файл със степен на секретност клас II.
„Кой си е въобразявал, че ще ни се размине? Не би могло да се разчита на подобно предположение! Хората са изследвали звездите от незапомнени времена. Преди да ни завладеят Нашествениците, е бил изпълнен проектът «Озма» за прихващане на чуждоземни сигнали. Провалил се е, защото техническото изпълнение е било на ниско ниво. По-късно сме насочили огромни радиотелескопи към Сентори, Улф, Лаланд, Просион, Еридани 40… Никакъв сигнал. Какво излиза? На някои от тези планети е съществувал живот, но не сме успели да го зарегистрираме.