— Толкова е увъртяно, че ще отнеме месеци, ако не и години, за да се разбере.
— И все пак някъде из тези дебри бихме открили Матарезе, това ли е мисълта ти?
— Не знаем със сигурност, но така смятаме. Толкова аморфна е същината, че просто тънем в догадки.
— Какво искате от мен?
— Казано с последните думи на Мушистин: открий Беоулф Агът.
— Кого?
— Беоулф Агът. Кодовото наименование, дадено от КГБ и източногерманското Щази на Брандън Скофийлд, най-способния ни агент по време на Студената война. Възвишената ирония в случая се свежда до това, че в крайна сметка той заработил заедно с човек, с когото взаимно се мразели, когато двамата по свой път открили Матарезе в Корсика.
— В Корсика? Та това е невероятно.
— Името на онзи другия е Василий Таленков, кодово означение Змията, небезизвестен разузнавач на КГБ. Той разработил операцията, довела до смъртта на съпругата на Скофийлд, а Скофийлд пък убил неговия по-малък брат. Двамата били заклети врагове, докато не се изправили срещу много по-мощен враг.
— Матарезе?
— Да, Матарезе. Накрая Таленков се пожертвал, за да спаси живота на Беоулф Агът и жената, която обичал, неговата настояща съпруга.
— Господи, звучи като древногръцка трагедия.
— В много отношения е точно това.
— Е, и?
— Открий Беоулф Агът. Узнай цялата история. Оттам можеш да започнеш. Никой не знае истината по-добре от Скофийлд.
— Не се ли пазят някакви доклади?
— Скофийлд не бе особено склонен да ни помогне. Заяви, че било време мисията да се обяви за приключена, а и нямало какво да се научи от тая стара история. Всички замесени били мъртви. Той просто искаше да напусне играта, и то по възможно най-бързия начин.
— Странен начин на поведение.
— Той смяташе, че има право да се държи по този начин. Разбираш ли, в един момент бе обявен за „безнадежден случай“.
— Искаш да кажеш елиминиране при първа възможност? — изуми се Прайс. — От собствените му хора.
— Смятаха, че представлява опасност за всеки наш агент. Знаеше всички тайни. Наложи се лично президентът да отмени присъдата.
— А защо изобщо е била издадена?
— Вече ти казах, той беше движеща се бомба със закъснител. Беше се съюзил с врага; работеше заедно с Таленков.
— Преследвал е тези от Матарезе! — все тъй разгорещено възкликна Камерън.
— Това научихме впоследствие, малко преди да стане твърде късно.
— Май ще е добре и аз да се запозная с нашия президент… Добре де, ще се опитам да го намеря. Откъде да започна?
— Уединил се е на Карибите, на някой от островите. Пуснали сме го за проучване, но засега нямаме конкретна информация. Ще ти предоставим всичко, с което разполагаме.
— О, много съм ти признателен. Районът никак не е малък, а островчетата са безброй.
— Трябва да знаеш, че ако е жив, вече е около шейсетгодишен и по всяка вероятност приликата с наличните фотографии не ще да е голяма.
— Беоулф Агът, ама че глупаво име.
— Какво да ти кажа, не е по-безсмислено от прозвището на Таленков, Змията. За твое сведение, в превод прозвището, което са ти дали в Ташкент, гласи „Котка хамелеон“.
— О, престани най-сетне, Франк.
Хидропланът кацна в спокойните води на пристанището на Шарлота Амалия, остров Сейнт Томас, Вирджинските острови, американска територия. Придвижи се до станцията на бреговия патрул отляво на бреговата линия, където Камерън Прайс се спусна по клатушкащата се стълба и стъпи на кея. Посрещна го младият командир на охраната в бяла униформа.
— Добре дошли в Шарлот Ах-ма-лий — поздрави морският офицер, като стисна ръката му, — и ако имате желание да бъдете добре приет от местните жители, запомнете, че тъкмо така се произнася.
— Приемам съвета ви, лейтенант. С какво ще започнем?
— Първо, имате резервация за бунгало хиляда осемстотин шейсет и девет, кацнало горе на хълма. Ресторантът си го бива, а собственикът навремето е имал нещо общо с вашата служба, тъй че няма да се раздрънка наляво-надясно.
— „Навремето“ не звучи много убедително.
— Не се тревожете, сър. Човекът е бил служител на Агенцията за международно развитие във Виентян и Управлението му стоварило сума самолети. Как според вас е купил хотела?
— Безценна находка. Имате ли нещо да ми предадете?
— Скофийлд изоставил тукашната си фирма за чартърен превоз и се преместил на Британска Тортола. И оттам се преместил, но все още държи пощенска кутия.
— Което означава, че отскача поне за пощата си.
— Или пък праща някого с ключа. Всеки месец получава чека с пенсията си, а и по всяка вероятност запитвания от евентуални клиенти.
— Да разбирам ли, че все още плава?