— Ама че деликатеси! — рече шофьорът. — Падроне май подготвя празненство.
— И за кого? За нас и тримата от прислугата? Съмнявам се.
— За оная уличница, разбира се. Мене ако питаш, много я харесва.
— Дали е уличница, не знам, повече на нимфоманка прилича. А за това, дето разправяш колко я харесвал, чакай само да разбере, че е преспала с всички ни! Здравата ще му се натрие носът. Нали си забелязал колко отвисоко ни гледа.
— Забелязал съм, ама пет пари не давам, ако ще и за долни червеи да ни взема. Важното е, че плаща добре, далеч по-добре от сицилианците.
— И за него вършим същата гадна работа, приятелю. Честно да ти кажа, вече и на изповед не мога да ида.
— Не си го слагай на сърце. Бог ни е пратил тук да свършим каквото трябва. Всичко е предопределено.
— Хайде бий камбаните, кажи на ония тъпаци да изключат алармата и да ни отворят.
Шофьорът безмълвно изпълни поръчката. Секунди по-късно в прозорците на долния етаж се появи светлина; женски глас прозвуча по интеркома, монтиран на верандата.
— Кой е? — попита жената на същия корсикански диалект.
— Двама от най-сръчните ти любовници, Роза.
— Стига сте се фукали, дебелаци такива!
— Отваряй — рече шофьорът. — И да дойде някой да ни помогне. Побързай!
— Чакайте да изключа алармата, че да не ви събираме по хълмовете.
Корсиканците се спогледаха с досада и отвращение.
— Някой по-силен звънец щеше да е достатъчен — изръмжа по-едрият. — Защо са му експлозивите? Смахнатият идиот като нищо ще ни прати в ада, с все верандата ще ни взриви.
— Тоя падроне мрази да рискува. Отвсякъде се е подсигурил, ние да му мислим.
Вратата отвори пищната прислужница, която Скофийлд и Прайс бяха видели и преди. Разголената й роба излагаше на показ тежки гърди и заоблени бедра.
— Майчице Божия! — изписка жената. — Какви са тия кашони?
— Нашият падроне май е намислил да празнува — отвърна шофьорът.
— Е, сега всичко ми е ясно.
— Какво ти е ясно?
— Щураме се нагоре-надолу като заклани пилета! В стаите да няма и прашинка, чаршафите да са изгладени и колосани, среброто излъскано, голямата зала в идеален ред. Готвачът направо се е побъркал. Месарят и зарзаватчията дойдоха следобед и надонесоха толкова месо и зеленчуци, че ще стигнат да нахраним половин Сицилия!
— Какво казва падроне?
— Нищо не говори. Заключил се е на последния етаж и току праща заповеди по тръбата. Гостите щели да пристигнат скоро след залез-слънце. След залез-слънце! Представяте ли си?
— Вече нищо не може да ме учуди — рече едрият мъжага, като се наведе и вдигна кашон вино. — Нося го направо в кухнята.
— Аз ще взема тези двата — додаде шофьорът. — Твърде тежки са за нашата крехка Роза.
Корсиканците се скриха в къщата, прислужницата се приведе да прегледа другите покупки. Внезапно Прайс изскочи от храстите, метна се на верандата и сграбчи жената за врата; подпря брадичката й, а с лявата ръка затисна устата й.
— Твой ред е! — прошепна към Скофийлд, който се бе появил на стъпалата и вече изваждаше от джоба си спрей с хлороформ. Пръсна два пъти в лицето на жената, насочил струята към ноздрите й. Тялото на Роза тутакси омекна. Камерън я завлече в храстите отдясно, сетне и двамата се скриха на предишните си места.
Корсиканците се върнаха, озадачени че прислужницата не бе ги последвала.
— Роза, къде се дяна, дявол да те вземе? — викна шофьорът, показал се на стъпалата. Този път Скофийлд изскочи от храстите, пистолетът в ръката му проблясваше на слабата светлина.
— Гъкнеш ли, ще ти е за последен път, младежо. Ще стрелям ей тук, в трапчинката под кокала.
— Какво става? — изръмжа дебелакът. — Кои сте вие?
Показа се и Камерън, готов за стрелба.
— Silenzio!30 — рече той, прибегнал до оскъдния си италиански. — Едно движение и си morto.
— Разбирам английски, синьор и не ми се ще да умирам. — Корсиканецът отстъпи назад. — Ние сме само прислуга в тая къща, нищо ценно нямаме.
— Не е това причината да сме тук — успокои го Прайс. — Нужна ни е само информация. Знаем, че собственикът на къщата е горе. Как се стига до последния етаж?
— По стълбите, синьор, как иначе?
— По предното или задното стълбище?
— И по двете. Къщата позната ли ви е?
— Няма страшно, ще я опозная. Къде е задното стълбище?
— През кухнята. То е за прислугата.
— Колко етажа са?
— Четири, синьор.
— От задното стълбище има ли излаз навън?
— Не направо.
— Аварийните изходи, къде минават и колко са на брой?