— Прав ли съм? Не е необходимо да си посипваме главите с пепел заради стореното от него. Ще го спипаме, защото това ни е работата.
— Не е било нужно да я убива — каза Карл.
— Искаш да кажеш, че си мислел, че го познаваш, а сега изведнъж разбираш, че не е така. Направи ми една услуга и помисли за себе си като за младия Карлос, от времето, когато си бил в онази дрогерия и Емет Лонг застрелял индианеца. На петнайсет си, добре възпитано момче. По правило не отговаряш на по-възрастните, освен ако не искаш да ги обидиш. Помниш ли името на онзи крадец на добитък?
— Уоли Таруотър.
— Каза, че си се възхитил на начина, по който подкарвал кравите, без да си дава много зор.
— Помня, че знаеше как да се грижи за стока.
— Само че си му казал, че ще го застреляш, ако се опита да ти открадне кравите, и си го направил. Гръмнал си го, без да слизаш от седлото, от двеста ярда. Помниш ли какво ми каза тогава? Че не си искал да го убиваш.
— Не исках.
— Искал си само да го раниш. Тогава реших, че се правиш на важен. Помислих си: наистина ли е толкова добър, или просто иска да го смятам за такъв?
Карл мълчеше. Ровеше с вилицата в пържените яйца и картофите.
— Нямах нищо против. Пък и ти се искаше да се изтъкнеш, без да се набива много-много на очи. Беше на петнайсет и се бе справил със ситуацията. През онзи ден си казах: искам това момче да работи за мен, когато възмъжее, и ти дадох визитката си. И сега ти позволявам да се перчиш, защото накрая винаги излизаш, както споменах снощи, чист като сълза. Шериф си вече седем години. Шериф. И си почти толкова известен, колкото онзи пътуващ цирк от ФБР, Мелвин Първис48.
Макмеън направи пауза, за да отпие от кафето си.
— Чу ли новините? Късно снощи Първис е спипал Дилинджър, след като някой му подшушнал къде е. Погнали го като излязъл от кино „Биограф“ в Чикаго. Застреляли го в една съседна уличка.
Карл не беше преглеждал вестниците и поиска да узнае всички подробности. Дали го е застрелял Първис. Колко пъти са ударили Дилинджър. Дали е умрял на място. Била ли е Били Фрешет с него. Само че вместо това попита:
— Кой филм са прожектирали?
Макмеън вдигна поглед от рохките си яйца:
— Карлос ли говори сега? Хлапето, което иска да знае кой филм е гледал за последно Дилинджър? Нямам представа, но сигурно ще пишат за това във всички вестници.
На влизане в съда все още говореха за Белмонт, а Карл не спираше да си задава въпроса защо ли му е притрябвало да убива Нанси Полис. Макмеън каза:
— Знаел е, че няма да си държи устата затворена. Какво друго?
Говориха и за това къде ли може да е сега.
— Закле се, че ще се разправи с мен — рече Карл, — така че разчитам на думата му. Само че ако сложиш охрана пред дома ми, ще изчака. Нищо чудно да се вбеси и да ми се обади по телефона, за да се оплаче или да каже нещо смешно. Вече е известен престъпник, но няма представа как да се държи като такъв. — После продължи: — Освен когато е застрелял Нанси Полис. Нека разбере, че съм отседнал при баща си. Може дори Тони, онзи писател от „Истински детектив“, да се свърже с него и да се изпусне. Ще продължи да ме търси у дома, само че мен няма да ме има. После ще позвъни в службата, но ще му кажат, че съм в отпуск. Няма да повярва, но пък може да си даде сметка, че съм във фермата. Тони му е споменавал, че обичам да ходя там, знам го от първа ръка.
— Ако те потърси в службата — рече Макмеън, — ще предупредя Евелин да му каже къде може да те открие, както правим обикновено. Карл, мисля, че може би най-после ще приключим тази работа.
— За това си мечтае всяко селско момиче — каза Лули. — Да се излежава в разкошен хотел и да й прислужват. Но след втория ден започнах да си мисля: „Кога най-после ще застреля онзи тип?“ Карл тъкмо я беше докарал от „Мейо“.
— Не го застрелях — рече той.
— Но той се опита, нали?
— Теса е като Бууб Макнът49, няма представа какви ги върши. Само че следващия път, когато трябва да се покрия…
— Я чакай малко…
— Искам да кажа, следващия път, когато се наложи да се разделим. Тъкмо сега се задава една сходна ситуация, един тип иска да ме застреля.
— Зная — Джак.
— Само че този път ще бъда във фермата.
— И…?
— Не искам да идваш.
Каза го съвсем спокойно.
— Защо не?
48
Мелвин Първис-младши (1903–1960) — агент на ФБР, заловил повече „обществени врагове“ от всеки друг агент на бюрото. — Бел.прев.
49
Бууб Макнът — герой от рисуваната поредица със същото име; несръчен добряк, който не прави нищо както трябва. — Бел.прев.