— Спомена, че си бил кръстосал краката като момиче — рече Макмеън. — Мислиш ли, че е женчо?
— В началото ми мина през ума. Казах му: „Някои хора тъдява може и да те вземат на подбив за нещо такова.“ Само че е имал приятелки и дори са му отправяли обвинение в изнасилване, макар че така и не са го осъдили. Отвърна ми, че нямал намерение да се пуска на никой от затворниците. Бил в затвора заедно с едно свое приятелче, Норм Дилуърт, който бил вътре за още едно кръгче, и Норм, твърдеше Джак, му бил показал как да се справя. Чувал съм, че този Дилуърт бил слаб като вейка, но жилав. Не — поклати глава Карл, — Джак Белмонт ми разиграваше представление, просто искаше да ми демонстрира, че е спокоен като петдесетфунтов леден блок. Попита ме какъв съм, въпреки че вече му бях показал звездата. Отговорих му, че съм заместник щатски шериф. Нарече ме евтин глупак и поиска да узнае дали някога съм застрелвал човек.
— Каза ли му?
— Отвърнах, да, само един. Сви рамене, все едно не беше нищо особено. Рекох му, че когато следващия път срещна Емет Лонг, той ще ми бъде вторият.
Боб Макмеън също не беше впечатлен.
— Колко пъти да ти повтарям, заместниците ми не се хвалят и не предполагат. Каква муха ти е била влязла, та да казваш такива неща?
— Заради начина, по който ме гледаше — рече Карл. — Начина, по който пушеше цигарата. Разни дреболии в отношението му към мен.
Боб Макмеън поклати глава, след което отново каза:
— Заместниците ми не се хвалят. Ясно ли се изразих?
Карл кимна.
Но вече си беше наумил, че след всичко, което беше свършил досега, Джак Белмонт може би щеше да бъде третият.
Шерифите оставиха Карл на четвърт миля от къщата, обърнаха колата и отпратиха към Чекота; щяха да го чакат в кафе „Шейди гроув“. Карл носеше работни дрехи и ботуши с подвити върхове, своя колт „Спешъл“, трийсет и осми калибър, скрит под старото черно увиснало сако на Върджил, както и значката си, мушната в джоба.
Докато вървеше към чифлика, имаше възможност да огледа мястото по-добре. 160-те акра изглеждаха запуснати и унили, в задния двор се виждаше прашен форд купе, изоставен и без гуми. Карл очакваше Кристъл Дейвидсън да бъде горе-долу в същото състояние като имота си, живееща тук като отшелница. Докато се изкачваше по стълбите на верандата, къщата изведнъж оживя — някъде вътре от радиото се разнасяше гласът на Чичо Дейв Мейкън6; в същия момент забеляза, че през мрежата на вратата към него се взира Кристъл Лий Дейвидсън — облечена в копринена нощница, която едва достигаше до коленете й, боса, но с руж, който придаваше цвят на лицето й, с накъдрена като на филмова звезда коса…
„Тъпако, разбира се, че не се е запуснала, чакала е човекът да дойде и да се ожени за нея.“ Карл се усмихна, без следа от зъл умисъл.
— Госпожица Дейвидсън? Казвам се Карл Уебстър. — Не отделяше очи от лицето й, за да не си помисли, че се опитва да надникне под нощницата, което си беше лесна работа. — Вярвам, че името на майка ви е Ейта Трудел? По едно време е работела като прислужница в хотел „Джорджиън“ в Хенриета и е членувала в Източна звезда7?
Последното й направи достатъчно впечатление, че да каже:
— Да…?
— Моята майка също. Нарциса Уебстър?
Кристъл поклати глава.
— Баща ви е работил в каменовъглената мина в Спелтър, бил е бригадир в Литъл Джем. Изгубил е живота си по време на експлозията през 16-та. Баща ми също е бил долу, полагал е релси. — Карл замълча. — Тогава бях на десет.
Кристъл каза:
— Тъкмо бях навършила петнайсет. — Ръката й бе отпусната върху мрежата на вратата. Понечи да отвори, но се поколеба. — Защо ме търсите?
— Нека само ви кажа какво стана — рече Карл. — Спрял съм в „Шейди гроув“ за чаша кафе. Дамата до мен на плота казва, че работи в кафене, където сервирали много по-добро кафе. „Пюрити“, в Хенриета.
Кристъл попита:
— Как й е името?
— Така и не ми каза.
— Аз също работех в „Пюрити“.
— Зная, но това не е всичко — продължаваше Карл. — Как стана дума за вас… Дамата споменава, че мъжът й е миньор в Спелтър. Казвам й, че баща ми е умрял там през 16-та. Тя пък казва, че и едно от другите момичета в „Пюрити“ изгубило баща си там през тази година, по време на инцидента. Споменава и че познавала майката на момичето от Източна звезда, аз пък казвам, че моята майка също е членувала там. Сервитьорката зад плота се преструва, че не ни слуша, но сега се обръща към нас и казва: „Момичето, за което говорите, живее нагоре по пътя.“
6
Псевдоним на Дейвид Харисън Мейкън (1870–1952), фермер, изпълнител на банджо и комик — Бел.ред.
7
Орденът на Източната звезда — общество, основано през 1850 г., с множество клонове, свързано с масонството, базирано на ученията на Библията, в което могат да участват мъже и жени от всички монотеистични религии. — Бел.прев.