Два цента на дума, дори и за истории от рода на „Говори се, че“, правеха сто долара за пет хиляди думи, деветнайсет и половина до двайсет страници, както и възможността да се издигнеш до пет цента на дума. После откри, че броят страниците, а не думите. Вярваше, че му е било писано да работи за „Истински детектив“, и че това ще му даде възможност да включва повече диалог, да изследва начина, по който хората говорят в реалния живот. Ето, например, в статията, която четеше, момичето казваше:
— Помислих, че си ранен. Тези викове — заекна тя.
А отговорът беше:
— Добре ги наредих, а? — попита невъзмутимият водолаз.
Тони отгърна още няколко страници, докато погледът му не спря на снимка с надпис: „Перачницата на Лий Хоуи, откъдето водолазът започва своята мирна мисия, която се превръща в център на необикновения конфликт.“ Писателят измисляше дори заглавията на снимките си.
Проблемът на редактора на вестника в Окмългий беше, че нямаше да разпознае добрата литература, дори да му я прочетеше лично Джон Баримор15.
Тони се беше свързал с редакцията на „Истински детектив“ на Бродуей в Ню Йорк и им беше дал мостри от оригиналните си, нередактирани неща, а те на свой ред му телефонираха. Редакторът му каза, че харесва статията за Черната ръка и дори може да я публикува, ако Тони включи малко повече информация за мафията и плановете й да поеме контрола над организираната престъпност в Америка. Тони отговори, че не вижда пречка.
След което предложи да напише материал за заместник щатски шериф, добре изглеждащ младок на път да се превърне в най-известния защитник на закона в Америка. Горещото хлапе на шерифската служба, което твърди, че ако му се наложи да извади оръжие, винаги застрелва престъпника, по чиито пети е тръгнал.
— В досегашната си кариера Карл Уебстър е изваждал пистолета си четири пъти. Познава се, че човек не бива да се занимава с него само по начина, по който носи панамената си шапка. И костюмът му винаги е добре изгладен. Гледаш го и се питаш къде ли държи пистолета.
— Значи изглежда добре, а?
— Може да мине за филмова звезда. Сигурно си спомняте, че той застреля Емет Лонг? Случи се преди четири години. Бил му е вторият. В момента събирам данни за случаите, когато е стрелял на месо. Всичко е във вестниците. Може дори да спомена, че дамите си падат по Карл. От време на време са го засичали с приятелката на Емет Лонг, Кристъл Дейвидсън. По-млад е от нея, още на около двадесет и пет или шест. Баща му е бил на Мейн, когато са го потопили в хаванския залив, и е оцелял. Той ще придаде колорит, малко патриотизъм. Онова, което искам да постигна — продължи Тони, — е да бъда с Карл, докато преследва издирвани от закона престъпници, и да пиша за това какво мисли и чувства, да се добера до емоциите му. Ще се получи история за един истински американски защитник на закона: Карл Уебстър. Снимката му ще бъде на корицата. — Тони замълча. — Например как е извадил револвера си.
Редакторът, седнал в офиса си на Бродуей, заяви, че изобщо не звучи зле, но после поиска да узнае:
— Какво друго имаш?
Тони отговори:
— Какво ще кажете за син на милионер, който обира банки? Джак Белмонт, решен да си спечели известност. Имуществото на баща му Орис Белмонт, собственик на „БПП — Петрол & Газ“, е оценено най-малко на двайсет милиона долара, вложени в рафинерии, автомобилни паркове, собствени складове за суров петрол. Офисът му заема цял етаж от Националната търговска банка в Тълса.
Даваше на редактора си солидни факти, уверен, че ще работи за „Истински детектив“:
— Джак Белмонт е младо конте. Сигурно има дузини костюми и чифтове обувки.
— Как така не съм чувал нищо за него?
— Ще чуете. Карл Уебстър е тръгнал по петите му.
— Щом таткото е богат, защо хлапето обира банки?
— Тъкмо за това ще бъде статията. Защо неговият старец го е отрязал? Защо? Като се изключи това, че е взривил една от цистерните на баща си, този тип е на път да свърши големи поразии, преди да приключат с него.
— Как ще се добереш до него?
— Казах ви, ще следвам Карл Уебстър.
По телефонната линия настъпи мълчание, след което редакторът в Ню Йорк каза:
— Знаеш ли кой сега е голяма работа в новините? Красавеца Флойд.
Бинго.
Тони каза със съвсем същия тих тон, с който бе говорил досега:
— Какво ще кажете за едно детайлно описание на приятелката му, Лули Браун? Доколкото разбирам, е парче и половина и е доста популярна.
15
Джон Баримор (1882–1942) — театрален актьор, родственик на актрисата Дрю Баримор. — Бел.прев.