— Вярно? Познаваш ли я?
— Тази седмица ще се срещам с нея в хотел „Мейо“ — отвърна Тони, — за интервю.
По линията настъпи още една продължителна пауза.
— Коя статия искаш да напишеш първо?
— До известна степен — каза Тони — са свързани. Когато Лули Браун застреляла едно от момчетата от бандата на Красавеца Флойд, познайте кой също е присъствал? — Преди да продължи, Тони направи кратка драматична пауза. — Карл Уебстър.
През 1918, когато Лули Браун беше шестгодишна, нейният баща, общ работник в складовете в Тълса, се записа в Морската пехота и бе убит при Боа дю Бело по време на Голямата война. Майка й Силвия, хълцайки, с писмото от неговия лейтенант в ръце, каза на Лули, че това било някъде във Франция.
През 1920 Силвия се омъжи повторно за праволинеен баптист на име Ед Хагенлокър и тримата се преместиха да живеят във фермата му за памук недалеч от Салисоу, под Тълса, на южния край на Куксън Хилс. По времето, когато Лули навършваше дванайсет, новият й баща я караше да бере памук, а Силвия му беше родила двама сина. Той беше единственият човек на света, който я наричаше с кръщелното й име — Луиз. Тя мразеше да бере памук, но майка й не смееше да отвори дума пред мистър Хагенлокър. Лули винаги мислеше за него по този начин, като за мистър Хагенлокър, а за майка си като за Силвия, към която така и не успя да се привърже отново. Мистър Хагенлокър мислеше, че когато станеш достатъчно голям, че да издържаш на кърската работа, трябва да работиш. Което значеше, че Лули приключи с училището след шести клас.
През лятото на 1924, когато навърши дванайсет, отидоха на сватбата на братовчедка й Руби в Салисоу. Руби беше на седемнайсет, а момчето, за което се омъжваше, Чарли Флойд, на двайсет. Руби беше мургава, но хубавичка — индианската кръв на чероките от страна на майка й си личеше. Двете с Лули нямаше какво да си кажат по време на сватбата, но Чарли я наричаше хлапе и разрошваше немирната й коса — червеникава, от страна на майка й. Освен това й каза, че имала най-големите кафяви очи, които е виждал у малко момиченце.
Едва на следващата година тя започна да чете из вестниците за Чарли Артър Флойд: как той, заедно с още двама други, отишъл в Сейнт Луис и освободил счетоводството на „Крогер Фууд“ от 11 500 долара. Бяха ги хванали в Салисоу, докато си карали нагоре-надолу в чисто нов студебейкър, който купили във форт Смит, Арканзас. Касиерът на „Крогер Фууд“ идентифицирал Флойд с думите:
— Това е той, красавецът с ябълковите бузи.
Постепенно вестниците подхванаха прякора и започнаха да го наричат Красавеца Флойд.
Лули си го спомняше от сватбата по-скоро като сладък, но и малко страшен заради начина, по който ти се усмихваше — без да си сигурен какви точно мисли му се въртят в главата. Обзалагаше се, че мрази да го наричат Красавеца. Загледана в снимката му, която бе изрязала от вестника, Лули усещаше, че полека започва да си пада по известния престъпник.
През 1929, докато все още беше в Джеф Сити, в щатския затвор на Мисури, Руби се разведе с него за неизпълнение на съпружеските задължения и се омъжи за човек от Канзас. Лули си помисли колко ужасна е постъпката й, че е предала Чарли.
— Руби не вярва, че Чарли някога отново ще влезе в правия път — обясни Силвия. — Има нужда от съпруг така, както и аз имах, за да се справя с трудностите в живота и за да има кой да се грижи за малкия Демпси. — Кръстен на световния боксов шампион в тежката категория.
След като Чарли вече беше разведен, Лули искаше да му пише и да изрази симпатиите си, но не знаеше кое от имената му да използва. Беше чувала приятелите му да го наричат Чок, заради страстта му към бирата „Чоктоу“, любимата му напитка още от младежките години, докато скитал из Оклахома и Канзас заедно със сезонните работници.
Лули реши да започне писмото си със „Скъпи Чарли“, след което написа, че според нея било срамота това, че Руби се е развела с него, докато още е в затвора, а не е проявила поне малко смелост да го изчака да излезе. Но онова, което най-много искаше да знае, беше: „Спомняш ли си ме от сватбата си?“ Заедно с писмото изпрати и своя снимка, на която беше облечена в бански костюм, застанала странично и усмихната през рамо към фотоапарата. По този начин напълно развитите й, шестнайсетгодишни гърди се виждаха в профил.
Чарли й отговори. Да, разбира се, че си я спомнял, „малкото момиченце с големите кафяви очи“. И освен това прибави: „Излизам през март и смятам да намина през Канзас Сити, за да проверя как вървят нещата. Дадох адреса ти на един от затворниците тук на име Джо Янг, когото наричаме Бугър16, понеже е забавен. Той е от Окмългий, но му остава още година и нещо в тази отходна яма и иска да си пише с някое красиво девойче като теб.“