Шерифът, Карл Уебстър, поклати глава:
— Отишъл е в Кофивил и я прибрал. А на вас не ви ли липсва един форд „Роудстър“ модел „А“?
И думичка не беше чувала за това, че Чарли и Руби са се събрали отново. Отговори:
— Колата не е открадната, използва я един приятел.
— Колата на негово име ли е? — попита той и изрецитира регистрационния номер от Оклахома.
— Платила съм я със собствените си надници. Просто се случи така, че се води на името на втория ми баща, мистър Ед Хагенлокър.
— Предполагам, че се е получило някакво недоразумение — рече Карл Уебстър. — Мистър Хагенлокър твърди, че е била открадната от имота му в окръг Секуоя. Кой точно е приятелят ви?
Преди да каже, че е Джо Янг, тя се поколеба.
— Кога се прибира Джо?
— По-късно. Освен ако не остане по-дълго с приятелчетата си и не се напие.
Карл Уебстър каза:
— С удоволствие бих разменил няколко думи с него — и извади от джоба си визитка със звезда и букви, които можеш да усетиш под пръстите си. — Ще помолите ли Джо да ми се обади, когато му е удобно, или по някое време утре, в случай че не се прибере тази вечер? Иначе вие сигурно просто си карате наоколо, а?
— Разглеждаме забележителностите.
Всеки път, когато срещаше погледа й, той се усмихваше. Карл Уебстър. Усещаше името му под палеца си. Хареса й начинът, по който той пое ръката й и й благодари, начинът, по който докосна периферията на шапката си, прекалено учтиво за един щатски шериф.
Джо Янг се върна към девет сутринта, като кривеше лице и мляскаше с уста, за да прогони противния вкус от нея. Влезе в стаята и отпи голяма глътка от шишето с уиски, после втора, пое си дълбоко дъх, издиша и като че ли се почувства по-добре. После каза:
— Още не мога да повярвам в какво се забъркахме снощи с онези дечурлига.
— Чакай — спря го Лули. После му обясни за шерифа, а Джо Янг изведнъж започна да се тресе и да не може да си намери място.
— Няма да се върна там — рече той. — Изкарах си десетте години и се кълна в Бога, че повече никога няма да се върна там. — Сега вече надничаше през прозореца.
На Лули й беше интересно да научи какво са направили Джо и приятелчетата му на дечурлигата, но знаеше, че се налага да се измъкват от тук. Опита се да му каже, че трябва да тръгват, веднага.
Все още беше пиян, или започваше да се напива.
— Ако ми се лепнат, ще има стрелба — каза той. — Лекетата ще го отнесат заедно с мен — каза той, може би дори без да си дава сметка, че подражава на Джими Кагни17.
Лули каза:
— Открадна само седемдесет и един долара!
— Вършил съм и други работи в Оклахома — отговори Джо. — Ако ме хванат жив, не ми мърдат от петдесет до доживотна. Кълна се, че няма да се върна там.
Какво ставаше тук? Карат си наоколо и търсят Чарли Флойд… И в следващия миг този тъпак иска да се стреля с хората на закона, а тя се оказва в една стая с него.
— Не търсят мен — рече Лули. Знаеше, че не може да излезе на глава с него, поне не и в състоянието, в което се намираше. Трябваше да се измъква от тук, да отвори вратата и да се затича колкото й държат краката. Взе си плетената чантичка от тоалетката, тръгна към изхода и спря като закована, когато отвън се разнесе глас през високоговорител:
— ДЖО ЯНГ, ИЗЛЕЗ С ВДИГНАТИ РЪЦЕ.
Онова, което Джо Янг направи обаче, беше да насочи пистолета си право напред и да започне да стреля през стъклото на вратата. Пиян. Хората отвън отвърнаха на огъня, потрошиха стъклото, и издълбаха дървото на вратата с поредица от куршуми, а Лули се принуди да легне на пода, стиснала чантичката до себе си, докато отново не чу как високоговорителят изтътна:
— ПРЕКРАТЕТЕ СТРЕЛБАТА.
Лули вдигна глава и видя, че Джо Янг вече стои до леглото. В двете му ръце имаше пистолети — колтът и един трийсет и осми калибър. Тя каза:
— Джо, трябва да се предадеш. Ще убият и двама ни, ако продължиш да стреляш.
Отново й напомни за Джеймс Кагни, когато беше раздразнен във филма, в който размазваше грейпфрут по лицето на онова момиче.
Джо Янг дори не я погледна, а изкрещя на хората навън:
— Елате и ме хванете! — И отново започна да стреля едновременно с двата пистолета. Спря само колкото да се обърне към Лули и да й подхвърли: — Щом ще се мре, ще се мре както трябва.
Ръката на Лули се прокрадна в плетената чантичка и извади пистолета — трийсет и осми калибър, който Джо й беше дал, за да му помага да обира разни места. Още легнала на пода, като се подпираше на лакти, тя се прицели с револвера в Джо Янг, запъна петлето и — бам — го простреля през гърдите.
17
Джеймс Кагни-младши (1899–1986) — американски актьор, спечелил популярност с ролите си на гангстер в криминални филми. — Бел.прев.