Лули отстъпи от вратата, а шерифът, Карл Уебстър, влезе вътре, насочил револвера си. Тя видя, че на пътя стоят още пазители на реда, някои с пушки. Карл Уебстър наблюдаваше свития на пода Джо Янг. Най-накрая прибра револвера в кобура си, взе пистолета от ръката на Лули, помириса дулото и остана вторачен в нея, без да казва нищо, преди да коленичи и да провери дали Джо Янг има пулс. После се изправи с думите:
— Асоциацията на банкерите в Оклахома иска Джо Янг мъртъв, а той явно е. Ще ти дадат наградата от петстотин долара, понеже си убила приятеля си.
— Той не ми беше приятел.
— Вчера беше. Решавай най-после.
— Той открадна колата. И ме накара да тръгна с него.
— Срещу волята ти — уточни Карл Уебстър. — Придържай се към тази версия и няма да влезеш в затвора.
— Вярно е, Карл — отвърна Лули, обръщайки към него големите си кафяви очи, в които се отразяваше душата й. — Наистина.
Заглавието в Тълса Уърлд, точно над снимката на Луиз Браун, гласеше:
По нейните думи Луиз трябвало да спре Джо Янг, или да се остави да я убият в престрелката. Освен това твърдеше, че името й е Лули, а не Луиз. Шерифът, който се занимаваше със случая, казваше, че се е представила храбро:
„Джо Янг бе опасен престъпник и нямаше какво да губи.“
Шерифът разясняваше, че е имало подозрения за участието на Джо Янг в бандата на Красавеца Флойд. Също така прибави, че Лули Браун е свързана в роднинство с жената на Флойд и е позната на главореза.
Заглавието във вестника в Тълса, поставено над огромна снимка на Лули, гласеше:
В статията се описваше как Лули Браун била приятелка на Красавеца, а Джо Янг, доскоро в бандата на Флойд, я отвлякъл, според думите й, защото „ревнуваше от Красавеца и искаше да му отмъсти“.
По това време случката беше станала известна навсякъде наоколо — от форт Смит, Арканзас, до Толедо, Охайо, а най-популярното заглавие беше:
Шерифът, Карл Уебстър, дойде в Салисоу по работа и се отби в бакалията на Харкрайдър за пакет цигари и торбичка тютюн за дъвчене „Бийчнът“. И се изненада, когато видя Лули:
— Още ли работиш тук?
— Не, Карл, пазарувам за мама. Взех си парите от наградата и скоро смятам да замина. Мистър Хагенлокър не ми е продумал, откакто се прибрах у дома. Бои се, че може да го застрелям.
— Къде смяташ да отидеш?
— Има един писател от „Истински детектив“. Иска да отида в Тълса. Съгласиха се да ме настанят в хотел „Мейо“ и да ми платят сто долара за статия с историята ми. А вкъщи вече идваха репортери от Канзас Сити и Сейнт Луис, Мисури.
— Наистина добре си живееш покрай това, че познаваш Красавеца, а?
— Винаги започват да питат как съм застреляла онзи недодялан глупак Джо Янг, но искат да знаят само едно, дали съм приятелка на Чарли. Отвръщам им: „Откъде изобщо ви хрумна това?“
— Не го отричаш.
— Казвам им: „Мислете каквото си искате, така и така няма начин да променя мнението ви.“ Просто се забавлявам с тях, нищо повече.
— И ставаш известна — кимна Карл. — Може пък да ти помогне да осъществиш мечтите си.
— Какви мечти? Да, като нищо ще си намеря работа като едно от момичетата в „Скандалите на Джордж Уайт“18. — Вдигна пакета с покупките.
Карл го взе от ръцете й и двамата излязоха от магазина и тръгнаха към паркирания на улицата форд „Роудстър“. Той каза:
— Не бих се изненадал, ако постигнеш всичко, което някога си искала. Пазиш ли още визитката ми?
— Пазя я в библията си — отговори тя.
Карл, стиснал пакета с покупките, се усмихна на това фермерско девойче, което беше застреляло издирван престъпник и се забавляваше с репортерите. Снимките по вестниците не можеха да покажат истинския блясък на яркочервената й коса, нито да те подготвят за леснотата, с която можеше да вдигне към теб тези кафяви очи. Или пък онова, което му каза сега:
— Харесвам шапката ти.
Карл не успя да сдържи усмивката си.
— Обади ми се, когато дойдеш в Тълса. Ще ти купя сладоледена сода — рече той.
Причината, поради която Тони Антонели се нагърби да напише онова, което смяташе да нарече „Кървавата война при Болд Маунтин“, бе фактът, че реши да се върне в Кребс, за да отрази работническата стачка.
18
Поредица вариететни представления на Бродуей (1911–1939), продуцирани от Джордж Уайт (1890–1968). — Бел.прев.