Собствениците на мините обявиха, че намаляват надниците с 25 процента, а миньорите от Клон 2337 излязоха от Осейдж номер 5. Исканията им: компанията да продължи да им плаща чисти шест долара и десет цента на ден. Тони беше израснал сред миньори от италиански произход и искаше да чуе тяхната версия на историята. Отговориха му, че се борят за минимални заплати и няма да отстъпят за нищо по-малко. Достатъчно лошо било, твърдяха те, че им се налагало да изкарват в дупката по десет часа с тези миризливи катъри. Казваха, че газовете на животните вонели така, че човек можел да се самовзриви, ако по невнимание произведе искра с кирката си. Тони не беше сигурен дали последното е истина, но все пак го записа. Материалът си го биваше, отразяваше отношението на миньорите.
Компанията купи стачкоизменници и нае човек на име Нестор Лот, по някое време изпълнявал длъжността специален агент за Правосъдното министерство в Джорджия. Беше преследвал контрабандисти на алкохол, опълчващи се на Сухия режим с незаконно производство и продажба на спиртни напитки, Фаусто Баси, началникът на полицията в Кребс, осведоми Тони как за Нестор Лот се знаело, че е застрелял повече контрабандисти, отколкото е арестувал, както и че „треперливият спусък“ често бил част от решенията му.
Нестор Лот носеше два автомата четирийсет и пети калибър, военна изработка, по един от двете страни на кръста си, пристегнати към бедрата му с кожени каиши. Тони записа в бележника си: „Той е нисък на ръст, не по-висок от пет фута и три инча, а леденостуденият му поглед те пронизва с неподправено, изострено внимание. Когато се усмихва, което се случва рядко, човек никога не е сигурен дали е, за да изрази задоволство, или поне добронамереност, защото усмивката никога не достига очите му.“
Нестор Лот се отърва от стачкоизменниците на компанията с думите, че са пияници и скитници, нямащи какво да заложат на карта в създалата се ситуация, и повика членовете на местния Ку Клукс Клан, които да се заемат със задачата. После им заяви:
— Нали знаете, че тези дагос19 са до един социалисти и врагове на американския начин на живот? Ако още сега не ги стъпчем, скоро ще поискат работата ви, фермите ви и не след дълго ще подмамят жените ви християнки така, както само айталианците20 си знаят.
Следващата стъпка на Нестор и хората му от Клана бе да облекат белите си мантии, да сложат островърхите шапки и да отидат с колите до хребета, откъдето се откриваше изглед към Осейдж номер 5 и стачниците, застанали покрай оградата на мината, с плакати в ръце. Нестор строи стрелците си — всеки въоръжен с пушка — по дължината на хълма, с белите им качулки, брулени от вятъра, на разстояние не повече от стотина ярда. Бяха се вторачили право в стачниците. После изпрати един от членовете на Клана да слезе до долу с колата си, като към радиатора й прикачи бележка — ултиматум — на която с големи букви пишеше:
„ИМАТЕ ПЕТ МИНУТИ ДА НАПУСНЕТЕ, СЛЕД ТОВА ЩЕ ОТКРИЕМ ОГЪН“
Миньорите дори и не си помислиха да напускат. Завикаха към калъфките за възглавници горе на хълма и в продължение на пет минути не престанаха да ги наричат с мръсни имена, като „нечисто пране“, след което се затичаха да си спасяват живота, когато хората от Клана запратиха срещу тях един залп и не спряха да стрелят, както не спираха и да се смеят и ругаят, убивайки трима и ранявайки седем, преди стачниците най-после да успеят да преодолеят оградата и потърсят укритие зад постройките на компанията.
Собствениците на мините едва не получиха припадък при мисълта как ще изглежда цялата работа, знаейки много добре, че Обединени миньори със сигурност ще ги наклеветят жестоко във вестниците из цялата страна. Платиха болничните сметки на ранените, дадоха на семействата на убитите по един чек за петстотин долара, казаха на малката невестулка с двата пищова да се прибира обратно в Джорджия и свикаха арбитражно събрание с помощта на профсъюза.
Само че Нестор Лот остана да се навърта наоколо, набрал скорост, неуморен, почувствал увереност сега, след като имаше Клана зад гърба си. Онова, което му направи най-силно впечатление, бе потокът от контрабандни вино, бира и твърд алкохол, навсякъде из окръга… когато щатският затвор на Оклахома в Макалистър беше само на пет мили от Кребс. Нестор каза на Тони Антонели, който драскаше в бележника си в кафенето, където Нестор обикновено обядваше:
19
dago (амер. англ.) — от „Диего“, обидно нарицателно за неасимилирани италиански имигранти; отнася се и за хора с испански произход. — Бел.прев.