Лестър попита:
— Крие ли се някъде?
— Не, нахлува в заведения, където предлагат алкохол — отговори Макмеън. — Нестор и неговите петдесет призрака, хора от Клана, които той нарича Отмъстители за Христа, Фаусто и хората му могат само да гледат от разстояние, с вързани ръце са.
— Е, ако продажбата на пиячка е в противоречие със закона… — започна Лестър.
— За Бога — прекъсна го Макмеън. — Искам да арестуваш човека и да го предадеш на окръга. Можеш ли да го свършиш, без да спориш с мен?
— Просто исках да си изясня нещата — каза Лестър, — да си знаем кой кой е. — Докато се изправяха, той подхвърли на Карл: — Този път може да караш ти. Сложѝ и един томпсън в багажника, в случай че на Нестор му се прище да се запознаят.
Карл беше наясно, че в този момент Боб Макмеън ги наблюдава. Боб не каза нищо, така че Карл си замълча. Карл рядко имаше вземане-даване с Лестър Кроул, освен когато го слушаше как говори.
— Боб казва, че не иска да споря с него. Спорех ли? Казвам само, че ако този човек Нестор Лот затваря нелегални барове, значи спазва закона, не е ли така? Без значение дали се представя за федерален, или не. Прав ли съм? И още как!
Очите на Карл се затваряха за сън, докато слушаше как Лестър говори и управляваше шевролета с две врати по пътя от Тълса до Кребс, сто мили земеделски земи и хълмове, потънали в див рожков.
— Значи от нас се очаква да арестуваме този тип само защото си е закачил значка на ревера и върши работата, която е вършел, преди да го уволнят и да застреля онези миньори? Боб явно смята, че ще го изпекат заради това. О, така ли било? Защо просто не отнесем въпроса към компетенциите на съда?
Карл се чудеше дали ще срещне отново Лули Браун. Дали ще са се прибрали в Тълса, за да успее да я види по време на онова нейно интервю.
— Работата на шерифа не е лесна — говореше Лестър. — Да залавяш издирвани престъпници. Звучи елементарно. Но какво е издирваният престъпник? Човек, преследван от закона, който бяга, или се изплъзва. Нестор бяга ли? Не, там си е и се занимава с хора, които нарушават разпоредбите.
В представите си Карл виждаше Лули Браун, червената й коса, и си мислеше, че ако тя е на двайсет, няма да е прекалено млада за него. Само че можеше все още да е на осемнайсет или там някъде. Беше виждал датата й на раждане, но не си я спомняше. Може би беше родена през 1912.
Сега Лестър разправяше на Карл за езерото Окичоби във Флорида, където бил роден, това гигантско езеро, дълго трийсет мили и дълбоко само шест стъпки, като огромна чиния, с алигаторите му и един от най-добрите улови на костур в цялата страна.
— Ураганът през 28-ма… вятърът духаше със сто и петдесет мили в час, накара езерото да прелее през земните диги и уби хиляда осемстотин трийсет и осем души.
Каза, че мисли някой ден пак да го посети.
Карл пък все още мислеше за Лули.
Когато пристигнаха в Кребс, се срещнаха с началника на полицията в кабинета му. Първото, което Лестър поиска да узнае, беше защо, по дяволите, Фаусто не е прибрал Нестор и не го е хвърлил в затвора.
— Защото има повече хора от мен — обясни Фаусто. — Всички тези страшилища с чаршафи на главите, които обичат да стрелят.
Лестър искаше да разбере какво, по дяволите, прави окръжният шериф по въпроса.
— Някакви затворници са избягали по време на трудова бригада — каза Фаусто — и шерифът е по петите им с кучетата. Любимото му занимание.
Лестър започна да крои планове какво ще правят. Той щеше да остане в града с томпсъна и да изчака Нестор да удари някой от нелегалните барове, които все още работеха, тук или в някое от другите миньорски градчета на изток. Карл щеше да прескочи до крайпътната кръчма, за която им беше споменал началникът. Накрая Лестър каза:
— Момъкът, който я държи, навремето е бил в бандата на Емет Лонг.
Карл не отговори нищо.
В нощта преди нападението срещу крайпътната кръчма Нестор каза на своите Отмъстители в полуразрушената църква:
— Искам да се спуснем срещу тях откъм слънцето, още рано сутринта, докато лъчите му греят срещу стъклата. Ще преобърнем мястото наопаки. Няма да ни чуят, ще бъдат мъртво насмукани с пиячка. Ще отворят гуреливи очи и дори няма да успеят да ни видят, докато се разгръщаме отпред. Дванайсет коли, натоварени с 30-3021, един сандък „Остин Паудър“22, капсули, запалки, а в това време аз им думам по високоговорителя: „Излезте с ръце над главата, или ще ви изгърмим задниците право в ада. Изкарайте блудниците си на дневна светлина.“ След това вие запалвате факлите си и тръгвате към къщата.
21
Популярно название на муниции за пушки „Уинчестър“ — от там и на самите оръжия; 30-ти калибър с 30 грана (около два грама) бездимен барут. — Бел.прев.