— Джак — каза Хайди, като го докосна по рамото.
— Дай ми пак пушката.
— Не съм я заредила — отговори Хайди. — Карл е тук.
Джак се обърна. Карл се беше надвесил през прозореца и гледаше към труповете на хората от Клана на двора. До него стоеше Тони с отворен бележник.
Карл каза:
— Наредих ти да спреш да стреляш.
— Така ли? — попита Джак. — Май не съм те чул. Сигурен съм, че тези седмината долу са мои, но може да съм ударил още двама. Стрелях към някакви през прозорците на колите и ги видях да бягат през пасбището от другата страна. Стрелях по тях няколко пъти.
— Уцели и една крава — обади се Хайди. — Виждаш ли онази, която накуцва? Погледнете, сега ляга. Мисля, че я уби.
— Признавам — рече Джак, — беше като на панаирджийско стрелбище с тези бели чаршафи, но поне ги спрях, нали? Хайди каза, че им била изгубила броя. — Отново погледна нагоре към Карл Уебстър. — Ти колко беше застрелял през живота си? Само четирима ли бяха?
Карл, който все още гледаше през прозореца, не отговори. Мислеше за Нестор.
В същия момент Тони забеляза, че от радиаторите на някои от колите на пътя се издига пара и си го отбеляза в бележника.
— Къде е Нестор? — попита Карл. Джак хвърли поглед през прозореца.
— Бяга колкото му държат краката, предполагам.
— Тези на пасбището до един са облечени в мантии — посочи шерифът.
— Тогава сигурно още е зад колите.
Тони се канеше да каже нещо, когато Карл отново се обади:
— А тримата младежи с него? Не ги видях да бягат. Щом ги няма на двора, къде са тогава?
Навън и в стаята, сред миризмата на барут, се бе възцарила тишина. Тони си отбеляза и тази подробност и рече:
— Мярнах Нестор и онези тримата… носеха армейски пушки, нали… да се промъкват заедно зад колите, докато Джак още стреляше на поразия. Съвсем сигурен съм, че щом стигнаха до последната кола, изчезнаха някъде зад дърветата.
И отново тишина, докато Карл не произнесе:
— Значи още се навъртат наоколо. Хубаво.
Последваха шерифа до долу — Норм, стиснал томпсъна под мишница, Джак зад него с револвер във всяка ръка. Мислеше колко лесно щеше да бъде, ако вдигне някой от трийсет и осемкалибровите и застреля Норм в тила… просто трябваше да мушне дулото в тъмната му сплъстена коса и да натисне спусъка. Щеше да се препъне нарочно, докато стреля, и щеше да каже: Божичко, стана случайно. Почувства се по-добре и подхвърли на Хайди през рамо:
— Искам да се знае, че не съм стрелял по никакви крави.
Тя носеше уинчестъра му.
— Видях те, нарочно го направи.
— Трябва да е стъпила накриво, затова падна.
Говореше му се и изпитваше известна гордост, че бе застрелял онези тъпаци, налитащи с факлите си. Не беше нищо кой знае какво. Презареждане, изстрел и ги гледаш как падат по гръб. Налагаше се да изчака сгоден момент да се докопа и до Норм, понеже сега вече му се искаше Норм да го гледа в очите, докато го прави. Не би възразил, ако му паднеше и Нестор, щеше и него да очисти.
Карл накара двамата биячи с револвери и дървени дръжки за кирки да застанат до прозорците на долния етаж, от двете страни на входа — хора, които Норм беше наемал: боксьорът Уолтър и другият, когото наричаха Буу, който беше оцелял след експлозия в цистерна. Ако човек го видеше отляво, можеше да сбърка Буу с Уилям Бойд, филмовата звезда. Когато обаче си обърна главата, Карл видя, че дясното му ухо беше изгоряло, а кожата на лицето му бе зачервена и лъскава. Едното му око също си беше заминало, така че и през деня, и през нощта носеше тъмни очила, за да прикрива недъга си.
Карл имаше чувството, че го познава. Не откакто беше попаднал в огнената стихия, но отпреди това, може би година по-рано. Освен това изпитваше усещането, че Буу също го наблюдава, без да прибързва много-много. Шерифът попита Норм как е името на Буу.
— Били Браг — отвърна Норм. — Наех го още докато продаваше уиски, което брат му правел някъде нагоре из Куксън Хилс.
Карл кимна:
— Познавах брат му, Пейтън Браг.
— Арестувал ли си го?
— Застрелях го.
Двамата негри наблюдаваха задната страна на заведението от кухнята — Франклин Мадисън и синът му Джеймс, роден от индианка. Предната вечер Карл беше разговарял с Франклин и бе научил, че е служил на пограничен военен пост, както и в Куба, през 98-ма, в същата война, в която беше участвал и Върджил. Франклин се беше оженил за жена от чирикауа-апачите, дъщеря на беглец от резерват, когото докарали в Оклахома заедно с Джеронимо и хората му. Това им даде доста общи теми за разговор. Карл му каза, че майка му произхожда от северните шайени, което го прави отчасти индианец, Франклин пък му разказа за сражението при Лае Гуасимас в Куба и как Десети кавалерийски27 спасил Твърдите ездачи на Теди Рузвелт, който някак успял да ги вкара в беля. Предната вечер Карл дълго беше слушал историите на Франклин и в крайна сметка уреди на него и на Джеймс пушки.