— Защото те е дразнел?
— Не бях сигурен дали ще успеем да намерим нещо срещу него.
— Например, че е стрелял по хора, които са идвали да изгорят собствеността му?
— Да.
— Значи си мислел да го предадеш на прокурор — кимна Макмеън, — но си го оставил да ти се изплъзне. По времето, когато са застреляли Дилуърт, ти какво правеше?
— Никой не знаеше за случилото се, докато Хайди не извика, че са го ударили.
Макмеън чакаше.
— Бях заобиколил от другата страна на пакарда, за да огледам тялото на Нестор. Видях медала за храброст на гърдите му, Кръст за заслуги от войната. Баща ми има медал за храброст от войната в Куба. — Намръщи се и продължи: — Само че Нестор… Исусе… този човек нямаше нищо общо с баща ми.
Седяха на верандата на голямото калифорнийско бунгало сред пекановите дървета, привечер, и отпиваха от питиетата си преди вечеря, Върджил — с купчина вестници в скута, които тексасците с петрола му носеха всеки път, когато в тях се споменаваше името на Карл, този път със снимки.
— Наистина си падаш по тази шапка. Да не си започнал да се превръщаш в захаросано бонбонче?
Отпиваха бърбън с лед, парченце портокал и малко захар, любимото на Върджил.
— „Дванайсет души убити в крайпътна кръчма“ — прочете Върджил едно от заглавията. — Застрелял си четирима от тях и получаваш отпуска, а? Сделката си я бива.
Карл остави баща си да се наговори.
— … вестниците направо са готови да изядат историята. Не могат да се наситят. Вчера следобед се отбиха още някакви репортери заедно с онзи от Истински детектив, Антъни Антонели ли беше? Твърди, че пишел материал за теб. Щял да го нарече „Престрелка при Болд Маунтин“.
— Нямах представа, че ще идва.
— Както той се изрази, иска да направи репортажи за теб и онзи другия, Джак Белмонт. Освен това щял да те разпитва за всичките лоши хора, които си застрелял. Колко станаха вече? Осем, като броим крадеца на добитък? Щял да те пита и дали си казвал на всеки от тях същото: че ако ти се наложело да извадиш оръжие, си щял да ги застреляш.
— Няма мърдане — сви рамене Карл.
— Така става, когато се превърнеш в известен самохвалко. Трябва да внимаваш какво говориш. Ако ти излезе име, че стреляш по престъпници, все ще се намери някой да дойде и да опита да те очисти заради славата. Няма да се учудя, ако на онзи Джак Белмонт му хрумне същото. Антъни твърди, че щял да го попита защо му е да обира банки и да продава контрабанден алкохол, след като баща му е червив от пари. Отговорих му, че момчето или иска да изложи татко си, или да се похвали с него. Колко човека е застрелял Белмонт досега, без да се броят онези в кръчмата?
— Един преди това, когато е бил на петнайсет.
— Също като теб.
— Баща му е Орис Белмонт — рече Карл.
— Известно ми е кой е. Но какво може да предложи на момчето си? Да работи там горе в кабинета заедно с него? Изглед от високо към Тълса? Или стига да иска, може да чисти цистерни. Така рекох на Антъни, вземи например мен и Карл, положението ни е едно и също. Аз съм сравнително богат, а Карл не изкарва повече от няколко хиляди на година, само че не се съревноваваме в нищо.
— Не, изслушвам мнението ти за всичко — съгласи се Карл.
— Веднъж вече те посъветвах. Дадох ти възможност да станеш известен плантатор на пекани. Да си изкарваш прехраната, като удряш по дърветата с риболовни пръчки. Казвам ти, стой надалеч от петролния бизнес. В момента суровият нефт се движи на около петдесет цента на барел, понеже има прекалено много от него. Откакто отвориха новото поле „Ийст Тексас“, правя по-малко от четири цента на барел. — После напомни на Карл, че губернаторът на Оклахома, Алфалфа Бил Мъри, е наложил военно положение над всеки работещ петролен кладенец в щата и е назначил въоръжена охрана при почти три хиляди кладенеца, докато цената не стигнела долар за барел28. — Ще отнеме известно време, но пак ще се върне на предишното. Знаеш ли защо? Прекалено много хора имат коли в днешно време и стават все повече.
Карл попита:
— Да не си банкрутирал?
— Миличък, получавам си дивидентите още откак Глен Пул се появи на картата — отговори Върджил. — Както казах на Антъни, аз съм сравнително богат. Онова, което не му казах, е, че по всяко време си пазя около сто хиляди в брой…
28
Уилям „Алфалфа Бил“ Мъри (1869–1956) — представител на демократическата партия, губернатор на Оклахома по време на Голямата депресия. — Бел.прев.