Карл отговори:
— Това са. Първото приличаше на всяко друго, а второто изобщо не беше престрелка.
— Миналата година ходих не зная колко пъти до Канзас Сити, за да се опитам да изровя някаква поверителна информация за боса Пендергаст29 и неговите приятелчета. Искрено пожелавам успех на всеки журналист, който се опита да стори същото. — Тони продължи да говори забързано и седна в края на дивана, на самия ръб на възглавницата. Извади бележника си и добави: — Искам да науча нещо повече за онзи случай, когато си използвал пушка.
— Като спомена Канзас Сити — каза Карл, — напоследък си мисля да намина натам.
— Ами… — рече Тони — най-големият град по площ е в целите Съединени щати, известен е още като Париж на Равнините. И е широко отворен. В Канзас Сити можеш да откриеш хазарт, пиячка и сладурани колкото ти душа иска. Искам да кажа, ако си такъв човек.
— Виждал ли си Елъди? — попита Карл.
Това накара Тони да се поизправи на мястото си.
— Преди няколко дни.
— В окръжното е и разговаря с шерифите. Казах й: „Ако отново се върнеш в Семинол, ще те тикна в затвора.“
— Не съм я виждал — рече Тони. — Значи е в окръжното, а?
— Искаш да си разговаряме за Елъди, или за престрелки? — попита Карл, за да види що за професионалист беше този писател от „Истински детектив“.
Отне му само две секунди, за да се захване отново за работа. С думите:
— Да, абсолютно. Искам да науча повече за това, как си застрелял убиеца с автомат. Наистина ли си бил на четиристотин ярда от него?
— Другата история е по-интересна — рече Карл.
Загледа как Тони се изправи от дивана, приглади предната част на панталоните си и каза:
— Би ли изчакал за минутка? Искам да проверя какво прави Лули.
Карл проследи как репортерът отиде до вратата на спалнята, приближи ухо до нея и почука.
— Лули? Ще се бавиш ли още дълго? Трябва да отида до тоалетната. — Пристъпваше от крак на крак. — Какво? — попита на няколко пъти, явно не я чуваше добре.
— Ти плащаш сметката — каза Карл. — Влизай смело.
— Чувам, че е пуснала водата — обясни Тони и тръгна към коридора. — Ей сега се връщам — И излезе от апартамента.
Щом вратата зад него се затвори, Карл стана, прекоси разстоянието до спалнята и влезе вътре с думите:
— Лули, къде си се скрила?
Беше в банята. Видя я точно когато излизаше от пълната с пяна вана. Лули беше гола и го погледна право в очите, докато се протягаше за кърпата, забързано, ала след това малко по-спокойно. Карл имаше чувството, че в този момент тя още се мъчи да реши как да се държи с него — като добро момиче, смразено от факта, че я е видял гола. Или както я беше описал Тони — стеснителна, дори плаха. Ха, така ли било? Но не прекалено плаха, че да не може да застреля Джо Янг. Гледаше я как се обърна, за да подсуши гърба си.
Лули каза:
— Още ли ме гледаш?
— Не мога да се въздържа.
Тя хвърли кърпата, предоставяйки му ясен изглед към малкото си задниче и се пресегна за една зелена хавлия, окачена на стената. Демонстрира лека скромност, оставайки с гръб към него, докато я обличаше, тъй като така или иначе вече беше видял червения мъх, открояващ се на чистата й бяла кожа. Явно бе решила да бъде себе си в негово присъствие.
Излезе от банята и каза:
— Къде е Тони?
— Трябваше да се изпишка.
— Никога не бях срещала писател, който да е толкова учтив и деликатен. — Тя седна пред тоалетката и започна да сресва косата си. — Освен това никога не си бях взимала вана с балончета, така че си купих есенция, за да видя как е. Не е зле, мирише хубаво, но само си седиш.
— Човек изпуска много, като живее във ферма за памук — рече Карл.
Пристъпи по-близо, за да я погледне в огледалото на тоалетката, с наведена глава, докато яростно разресваше косата си, а хавлията й лекичко се отваряше.
Тя престана да се реши и вдигна очи към него:
— Всички тези интервюта започнаха да ме уморяват. Вече се налага да си измислям, за да им бъде интересно. На един дори казах, че веднъж случайно съм се натъкнала на Чарли Флойд във форт Смит. А репортерът ми казва: „Случайно, а? Да бе.“ Попитах го: „Щом не ми вярваш, защо изобщо да разговарям с теб?“, а той отговаря: „Какво си търсела в Арканзас, освен ако не си искала да се срещнеш с него?“ И тогава ми се наложи да си измисля нещо.
29
Томас „Бос Том“ Пендергаст (1873–1945) — политически бос, свързан с организираната престъпност, контролирал Канзас Сити по време на Голямата депресия. — Бел.прев.