— Успял си да го различиш — попита шерифът, който говореше — от това разстояние?
— Щом казва, че е така — намеси се Върджил, — значи е истина.
Карлос почака шерифите да го огледат, след което каза:
— Каубоят пак понечи да се отдалечи, но аз му казвам да изчака малко. Той дърпа юздите и ме поглежда. Казах му, че ще престана да му ходя по петите, ако обърне кравите. Рекох му: „Но само опитай да избягаш със стоката ми, и ще те застрелям.“
— Говорил си му по този начин? — учуди се разговорливият. — На колко си?
— Наближавам шестнайсет. На толкова е бил баща ми, когато се е записал за морски пехотинец.
Мълчаливият шериф се обади:
— Значи този Уоли Таруотър е решил да ти обърне гръб?
— Да, сър. Щом забелязах, че няма намерение да обърне кравите ми и вече приближава ремаркето, го застрелях. — Карлос снижи глас: — Исках да го раня някъде по края на жълтата мушама… Трябваше да сляза на земята, вместо да стрелям направо от седлото. Със сигурност не възнамерявах да го убия на място. В този момент виждам как другият приятел скача в камиона, без да го е грижа, че съучастникът му е паднал. Докато подкарваше, рампата се откъсна от ремаркето. Беше празно, още не бяха качили кравите. Стрелях в платнището на камиона, за да го накарам да спре, а човекът скочи навън и изчезна между дърветата.
Разговорливият шериф отново се обади:
— И цялата тази стрелба е от… колко… двеста ярда? — Той хвърли поглед към уинчестъра, подпрян на едно пеканово дърво. — Без оптика?
— Виждам, че нещо не ви се вярва това за разстоянието — рече Върджил. — Ако застанете ей там и вдигнете змия за опашката… дори и жива… момчето ми ще й откъсне главата.
— Вярвам му — каза мълчаливият шериф. Извади от жилетката си визитка и я подаде на Върджил, като я държеше между пръстите си: — Мистър Уебстър — каза той, — ще ми бъде интересно да науча къде се вижда момчето ви след шест години.
Върджил погледна визитката, след което я връчи на Карлос. За момент очите им се срещнаха:
— Ако искате, питайте него — каза баща му, наблюдавайки как младежът чете написаното върху визитката: Р. А. „Боб“ Макмеън, а до него: шерифска звезда, отпечатана със златен релеф, така че човек можеше да я усети под пръстите си. — Все му повтарям: „Ако искаш да опознаеш света, запиши се в армията. Ако ли пък ти е по душа да останеш у дома, научи се да обичаш пекановите дървета.“ — Видя как Карлос прокара палец през златната звезда върху визитката. — Единственото, което ми е споменавал досега, е, че из главата му се върти да се хване на работа на петролните полета, след като завърши гимназията. — Върджил не отделяше очи от момчето си. — Нали?
Баща му и двамата шерифи почакаха няколко секунди, преди Карлос най-сетне да вдигне глава и да го погледне:
— Съжалявам… на мен ли говореше?
По-късно, докато Върджил четеше вестник във всекидневната, Карлос слезе по стълбите. Върджил му каза:
— Следващата седмица Уил Роджърс3 ще бъде на „Хиподрум“. Говори за текущите събития, докато се перчи с ласото си. Искаш ли да го гледаме? Забавен е.
— Предполагам — рече Карлос. А после каза на баща си, че не се чувства много добре.
Върджил свали вестника, за да огледа момчето, и каза:
— Днес отне човешки живот.
И се замисли за онзи момент в Куба, когато се бе озовал зад една преобърната волска каруца, взираше се по дължината на дулото на карабината „Краг“, притисната към бузата му, и в същото време му се искаше първият, който го приближаваше на пълна скорост — собственият му приятел, гонен от трима преследвачи — да се махне, да се разкара от линията на стрелба, и той го направи, накара коня да завие рязко, а Върджил се прицели в следващия и натисна спусъка, почувства как карабината го изрита по рамото и видя как конят се прекатури с главата напред върху ездача си. Презареди и се прицели във втория, бам, свали ездача от седлото, презареди и се прицели в третия, връхлитащ като на конно надбягване, стрелящ с револвера си със скоростта, с която успяваше да запъне петлето, храбрец, решил да го прегази, вече на двайсетина ярда от него, когато Върджил най-сетне го отнесе от седлото и с облекчение видя как конят прелетя покрай волската каруца. Беше убил трима души за по-малко от десет секунди.
3
Уилям „Уил“ Роджърс (1879–1935) — популярен комик, хуморист, актьор и журналист, влязъл в Книгата на рекордите на Гинес за умението си да борави с ласо; наричан любимият син на Оклахома. — Бел.прев.