— Пейтън решава — сви рамене Карл. — Спомняш ли си какво ти казах? Щом го видиш, кажи му да се предаде, ако иска да остане жив.
— Къде да го видя преди теб? Моля се на Бога да не се появи, защото ще го разстреляш като куче.
Карл поклати глава с думите:
— Стреляме само когато няма друг начин да спрем беглеца.
— Това ти е извинението — рече Вениша — да станеш шериф и да започнеш да се разхождаш с оръжие. Харесва ти да убиваш хора. Мисля, че не можеш да живееш без това усещане.
Не разправи в подробности на Тони какво беше казала Вениша — не спадаше към детайлите на престрелката с убиеца с автомат.
Карл запази това за себе си, защото през цялото време, докато преследваха Пейтън Браг, от главата му не излизаше мисълта, че когато го настигнеха и се разразеше престрелка, щеше да му се удаде шанс да направи Пейтън своя номер 4.
Точно така, виждаше Пейтън като бройка.
Само че имаше ли нещо лошо в това? Да ти се иска да изкараш един десперадо от играта? На шерифите това им беше работата и той се гордееше с професията си… макар баща му да го смяташе за луд, задето с толкова лека ръка се подлагаше на необмислени рискове срещу ниско заплащане. Единственото чувство, което го бе навестявало след престрелка, беше облекчението, че всичко е приключило и все още е жив. След случая в Търли трепереше. Заложничката припадна и той си помисли, че я е убил.
Първо облекчението, а после и гордостта от стореното, по начина, по който пилотите от войната, Еди Рикенбекър32 например, рисуваха немски кръстове отстрани на корпуса на самолетите си СПАД, точно под кокпита, горди от свалените вражески пилоти. Рикенбекър имаше двадесет и шест. Онзи немец обаче, Червения барон33, си оставаше ас на асовете с над осемдесет свалени самолета. Издигаха се горе и търсеха врага, за да го отстрелят. Шерифите пък ловяха издирвани престъпници, живи или мъртви. Нима имаше разлика?
Като дете беше правил модели на военни самолети от балзово дърво. Немския „Фокер Драйдекер I“ с три крила беше боядисал в яркочервено.
Карл продължи с това, че когато стрелбата се разнесла, Вениша тъкмо палела цигара. Той скочил, но след като Тони поиска подробности, си припомни, че клечката била на път да изгори пръстите й, така че тя я пуснала на масата. После му разказа, че стрелбата се разнасяла някъде отпред, а когато се добрал до верандата, есексът вече се отдалечавал от къщата, без значение дали ключът си бил стоял в колата, или пък бил в джоба на Пейтън. После Карл обясни как изтичал до понтиака, за да вземе уинчестъра, докато в същия момент заместници на Уесли Селърс излизали на открито и стреляли на поразия по бягащата кола. Карл погледнал през оптическия мерник, видял как задните светлини на есекса загорели в червено точно пред окото му, прицелил се малко над левия стоп — заместниците му крещели да стреля — и натиснал спусъка, заредил пушката, за да открие още веднъж огън, но колата вече завивала остро извън пътя и само миг по-късно заорала сред браздите на полето и спряла напълно.
— Куршумът беше уцелил Пейтън в тила — обясни той.
Тони си записа в бележника и попита:
— Номер четири, а?
Карл не отговори, а рече:
— Един от заместниците измери с крачки разстоянието дотам, където стоеше колата и каза, че било четиристотин ярда, повече или по-малко.
— Смяташ ли, че си имал късмет?
— Улучих онова, в което се целех.
— Само че от това разстояние…
— Беше по-скоро около триста ярда.
— Видяхте ли се отново с Вениша Мънсън?
— Когато се върнах при колата.
— Плачеше ли тя?
— Нямаше как да разбера.
— А каза ли ти нещо?
— Попита ме дали може да си получи обратно пушката.
— И ти й я даде?
Карл поклати глава.
— Беше улика.
Тони отиде при вратата на спалнята, за да провери отново Лули. Тя му извика, че ще дойде след няколко минутки. Когато се върна при дивана, той погледна часовника си.
— Вътре е вече почти два часа. Как мислиш, какво прави?
— Оглежда се в огледалото — отвърна Карл. — Така правят момичетата.
— Искам да те питам нещо за престрелката в кръчмата — рече Тони и отново седна и прелисти няколко страници от бележника си. — Всичко стана толкова бързо.
— Искаш да знаеш кой застреля последния от братята Уайклиф, аз или едноокият бияч. Ще ти отговоря. Според мен, когато Буу се обърна, за да се прицели, трупът на нещастника вече се беше вкочанил.
32
Еди Рикенбекър (1890–1973) — самолетен ас от Първата световна война, автомобилен състезател, конструктор и правителствен консултант. — Бел.прев.
33
Прозвище на Манфред фон Рихтхофен (1892–1918) — легендарен самолетен ас, признат за най-успешния военен пилот от Първата световна война; получава прякора (известен и като Червения дявол) заради цвета на самолетите си. — Бел.прев.