— Казвате, че мистър Белмонт е съгласен с вас — обади се Карл.
— Понеже се чувства виновен. Питам го: „Ако Джак се прибере у дома, няма да му позволиш да престъпи прага, нали? Нито ще говориш с него?“
— Какво отговаря той?
— Казва: разбира се, че не.
— Значи Джак не е идвал?
Дорис отвърна:
— Знаете ли какво държа под тази възглавница? Един пистолет тридесет и втори калибър. — Тя отново намести задничето си, за да покаже на Карл къде стои оръжието. — Ако се появи на вратата и изкачи тези стълби, за да ме целуне по бузата ще го застрелям и ще го гледам, докато кърви върху килима.
— Споменавали ли сте го пред мистър Белмонт?
— На него казах, че ако се опита да ме спре, и него ще застрелям.
За пет дни Лули се видя с Карл Уебстър два пъти — когато той се прибираше у дома, за да се освежи и да си смени дрехите. Още не бяха прекарвали нощта заедно.
— Аха, ще ме заведеш на танци? И да разгледам забележителностите на Тълса? — каза тя, възможно най-саркастично. — Знаеш ли кой свири през цялата седмица в танцовия салон на Кейн? „Нахаканите момчета“ с участието на Боб Уилс. Рекламата във вестника ги нарича „най-веселата кънтри суинг група, която някога сте чували“. Всяка вечер залата се пълни с танцьори. Карл й отговори откъм банята:
— Миличка, в момента се занимавам с най-напрегнатото разследване в кариерата си, извършвам наблюдения и издирвам бегълци.
— Каза ми, че си в отпуск.
— Повикаха ме по спешност.
Втория път, когато той се прибра у дома, тя каза:
— Разговарям с теб само през вратата на банята. С какво толкова специално се занимаваш?
Карл й отговори, че не може да й каже.
— Е, аз пък вечер слушам „Еймъс и Анди“, Джордж Бърнс и Грейси Алън, Ед Уин или как Уолтър Уинчъл34 говори на Мистър и Мисис Америка, както и на всички кораби в морето, а ти пък не ми говориш изобщо.
Като му каза това за втори път, Карл отвърна:
— Добре де, почти сме спипали твоя приятел Чарли Флойд.
Думите му зашеметиха Лули.
— Той е тук?
— Живее на улица „Ийст Йънг“ заедно с Руби и момченцето, според информатора на полицията, един от техните съседи. С тях имало още някакъв тип. От полицията смятат, че е Джордж Бърдуел, партньорът на Чок.
— През цялото време, откакто е напуснал форт Смит — каза Лули, — е бил тук, в Тълса?
— През последния месец. Информаторът казва, че Руби пазарува от бакалията на кредит и твърди, че щяла да се разплати, когато мъжът й получи заплата. Тоест, когато ограби банка.
Лули каза:
— Какво ми става? Вече за трети път съм само на няколко мили от Чарли Флойд, без да разбера.
— Извадихме късмет — каза Карл.
— Къде се намира „Ийст Иънг“?
— Ще ти кажа утре.
— Тази вечер ли ще го заловиш?
— По изгрев, патрулът ще се погрижи.
— Ти няма ли да участваш?
— Позволяват ми само да гледам.
— Значи няма да ти се предостави шанс да го застреляш?
Карл замълча.
— Защо го казваш? — попита накрая.
Лули отговори:
— Не зная — но го каза някак на себе си. — Ами Руби и момченцето?
— Ще им позволят да си тръгнат.
— И не мога дори да мина с колата покрай къщата?
— Няма да те пуснат на улицата. Ще ти се наложи да почакаш и да прочетеш за всичко във вестника.
Заглавието на първа страница в „Свят“ гласеше:
В статията пишеше, че когато полицаите хвърлили бомбата със сълзотворния газ през предния прозорец, Флойд и Бърдуел се измъкнали през задната врата и отпратили с колата.
Пишеше още и как полицаите побеснели и започнали да преобръщат покъщнина, след като влезли и не открили никой в тъмното. Имаше и уводна статия, в която от редакцията твърдяха, че полицията се е издънила. Цитираха и секретаря на банкерската асоциация в Оклахома с думите: „Трябва да убият Флойд, за да го хванат.“
Лули Браун, която беше изкарала шести клас, попита:
34
Уолтър Уинчъл (1897–1972) — журналист и радиоводещ, считан за един от бащите на „клюкарската хроника“, известен с често употребяваната фраза: „Добър вечер на вас, Мистър и Мисис Америка и на всички кораби в морето. Да се залавяме за пресата.“. — Бел.прев.