Сега Теди издишваше срещу нея на талази аромата на дъвка „Сочен плод“ и се усмихваше.
— Представям си го. Възможно е.
— Но си търся някое наистина класно място, което да отговаря на нуждите ми, а не първата кръчма, пълна с червеноврати типове. Да ти е известно такова?
— Със сигурност, миличка. Знам едно точно според вкуса ти.
— Как се казва?
— „При Теди“ — каза Теди. — На Осемнайсета и Сентрал.
След няколко дни късно следобед Хайди и Джак прекосяваха града с форд роудстъра на репортера от „Истински детектив“ на път за Северен Канзас Сити, друг град, от другата страна на река Мисури. Джак искаше да й покаже една банка, която си беше харесал. Придвижваха се с форда на Тони още откакто го бяха откраднали по време на бягството от крайпътната кръчма.
Хайди вече разнасяше коктейли в „При Теди“ от 10 вечерта до сутринта на следващия ден. Имаха си домакин вместо домакиня, италианец на име Джони, приятен тип; понякога идваше отзад при тях, за да изпуши по някоя цигара с трева, и даваше да си дръпнеш. След първата вечер Хайди беше казала на Джак:
— Знаеш ли с какво сме облечени?
— С някакъв изрязан костюм?
— Ще ти подскажа. Как е името на клуба?
— Носиш нощничка36?
— Точно така, розова или прасковена.
— Ха! И къде си държиш бакшишите?
— В жартиерите. Като ми дадат сребърни долари… но не се случва често… ги вземам в ръка, хвърлям на скъпчията един поглед и ги пускам на масата. В това заведение знаят как да дават бакшиши. Има една група богати дядовци, шестима са, които идват облечени със смокинги, обикновено след някоя сделка или направо от операта. Лимузините им ги оставят, откарват съпругите по домовете им и се връщат да ги чакат. Пушат кубински пури, пият коняк… Винаги в едно от запазените помещения.
— Само това ли искат?
— Важно е как го искат — рече Хайди. — Джони ме вика да отида при тях, насядали в меките кресла около коктейлната маса. Казва им: „Джентълмени, тази вечер имаме нещо специално — Хайди. Дошла е чак от Швейцария, за да сервира за вас.“ Беше ми казал, че обичат да им сервират голи момичета, носещи единствено копринени чорапи и високи токчета.
— И…?
— Ами трябва да бъда учтива.
— И…?
— Отварям нощничката на чатала, хвърлям я някъде и после се разхождам наоколо, наливам коняк и паля пури.
— Пускат ли ти ръка?
— Говорят по работа и си разказват вицове.
— Докато ти гледат цепката?
— Казвам ти, тези старчоци са джентълмени до мозъка на костите. Сервирам им, те се привеждат за огънче, котенцето ми на практика им е в лицето, но въобще не си дават зор. От време на време получавам по някое потупване по задничето. Това е всичко. Изпиват по няколко от тумбестите чаши, изпушват си пурите и си заминават у дома. Но всеки ме цунка по бузата и ми дава поне пет долара бакшиш.
— Изкарала си трийсет долара.
— Четирийсет, но засега съм сервирала само веднъж. Казаха, че ме искат там всеки път, когато идват.
Джак рече:
— Трябва да огледам този клуб.
— Имение е — обясни Хайди. — Теди е купил цялата къща. Огромна, облицована с тъмно дърво, има бар, трапезарии на първия етаж, частни стаи на горния, бална на третия етаж…
— Каква е музиката?
— Някаква бяла група, която никой не слуша. Като свършат, по-младата тълпа се изнася тичешком нагоре по стълбите, за да чуе цветнокожите, които идват да забиват. Така го наричат. Типове с имена като Графа, Голямото татенце, Бързака… Горещите устни…
Джак я прекъсна:
— Не я разбирам тая негърска музика.
— Започват с някоя мелодия, като например „Бъди добра“ и всеки се включва със саксофон или тромпет и свирят джаз, но каквото им е на сърцето, измислят си и никога не звучат фалшиво. Без изобщо да четат музиката отнякъде.
— Ей това не разбирам — каза Джак.
— От теб не се очаква да разбираш — продължи Хайди, — чувстваш я, потупваш с крак и полюшваш тяло. Има едно цветнокожо момиче, Джулия Лий. Тя пее така: „Защо не дойдеш у дома, съвсем сама съм“ и ти става ясно само от начина, по който пее, че наистина й се иска. Има една друга: „Титаун блус“, където пее как се връща в Тълса, в Грийнууд, където е живяла на младини.
— Негървил — рече Джак. — Изгорихме Грийнууд сигурно преди десет години. Напоследък отново са го застроили.
— Наистина е тъжно — каза Хайди. — Има и едно момиче от Оклахома, което започна работа при Теди горе-долу по същото време, когато отидох и аз. Червенокоса сладурана от Салисоу. Някога ходил ли си там?
36
Teddy (англ.) — означава и дамско (често еротично) бельо, комбинация между камизола без ръкави и гащички. — Бел.прев.