Джак каза, че не е ходил, но си спомни, че Красавеца Флойд е живял там, или поне някъде наоколо.
Докато прекосяваха моста към Северен Канзас Сити, Джак каза:
— Изчел съм всичко написано за Красавеца Флойд, но така не научих и един нов трик за обиране на банки. Или пък от времето, когато работех с Емет Лонг. На идване насам ти казах, че има само един начин да го направиш. Влизаш, показваш им оръжието и искаш парите.
Вече се движеха по булевард „Армър“ в сърцето на центъра. Джак отново се обади:
— Ето я, Националната фондова банка, точно до бакалията на Крогер. — Наложи се да завие по булевард „Суифт“ и да намери място за паркиране. — Миналата седмица — продължи Джак — изпращат едно от момичетата, което работи в банката, Дорта Джоли, до пощенската служба… виждаш ли знамето ей там? Изпращат я да прибере регистриран пакет с четиринайсет хиляди долара вътре. Ако ти трябват пари, или отиваш до федералния резерв, или ти ги изпращат по пощата. Ако използват брониран камион, банката трябва да се бръкне. Така че тези стиснати мухльовци изпращат Дорта, стенографката, да прибере парите заедно с един градски шериф в ролята на въоръжена охрана. Двамата излизат от пощенската служба, заобикалят покрай ъгъла и вече приближават банката. Точно тогава забелязват, че от прозореца на една от паркираните пред бакалията на Крогер коли се подава дулото на двуцевка, а на Дорта й нареждат да пусне пакета. Тя го изпуска и хуква към бакалията. Градският шериф го улучват два пъти, но някак успява да избута, не го убиват. Някакъв редови полицай точно през улицата вижда какво се случва и открива огън. Разразява се престрелка и доста от витрините на магазините по булевард „Армър“ стават на парчета — единият бил салон за красота, — а автомобилът на бандитите се отдалечава в северна посока. По петите им се спускат три полицейски коли, но им се налага да спрат на първата бензиностанция, за да извадят пироните за греди, същите, които бандитите са хвърлили след себе си, от гумите си. Да се спукаш от смях, било е като в „Ченгетата Кийстоун“37.
— И са се измъкнали?
— Поне до този момент.
— Кога е било това?
— Казах ти, миналата седмица. Ограбват банката вече за трети път, а Дорта е присъствала на два от обирите.
— Не мислиш ли, че след като са ги обрали три пъти, са си извадили поне някаква поука?
— Щом са толкова стиснати, че не наемат брониран камион, значи ще им се свиди да наемат и банкова охрана. Но дори и да го направят, сигурно ще бъде някой селяндур, на когото плащат не повече от долар и половина на ден.
Джак извади един трийсет и осемкалибров от джоба си, даде го на Хайди и й каза да го прибере в чантата си.
Тя попита:
— Искаш да оберем банката сега?
Джак отговори:
— Момент като всеки друг.
По време на пътуването от 360 мили от крайпътната къща й беше казал, че ако искат да останат поне известно време в Канзас Сити, ще се наложи да оберат банка. Хайди се поинтересува дали не е очаквал, че може да му се наложи да тръгне по спешност? Джак й отвърна, че е мислил по въпроса и в пакарда имало хиляда долара, скрити под резервните гуми. Каза, че всеки път, когато планирал нещо предварително, като отвличането на приятелката на баща му, никога не сработвало. Но пък винаги му излизал късметът, така че да не се тревожела.
Ето че сега стояха в същия този форд „Роудстър“ на булевард „Суифт“ в Северен Канзас Сити и той й разправяше, че се кани да обере банка. Тя попита:
— Налага ли се?
— Обясних ти вече — каза Джак.
— Но сега изкарвам добри пари.
— Колкото да свързваш двата края, това не са добри пари.
— Никога не съм обирала банка.
— Но застреля човек и го остави на релсите, помниш ли?
— Тогава беше различно, бяха дошли да убият мен и Норм.
— Различно — повтори Джак, — понеже се е искал повече кураж. Скъпа, няма нищо кой знае колко сложно в това да обереш една банка. Хайде да я свършваме.
Заобиколиха ъгъла, приближиха банката и влязоха вътре, оставяйки зад гърба си свъсеното небе и задаващия се дъжд, за да се изправят пред ярките полилеи, хвърлящи светлина по лъскавия мрамор: имаше пет гишета, но понастоящем само на едното имаше касиерка — русо момиче. В дъното се виждаше банков служител, седнал зад бюрото си зад ниска преграда, зает с документи; имаше и охрана — кльощав стар глупак със сива униформа, която му беше прекалено голяма. Джак веднага си го заплю. Мъжът стоеше с ръце зад гърба, а дръжката на пистолета се показваше от кобура на бедрото му.
37
Популярна комедийна поредица неми филми за група некадърни полицаи, продуцирана от компанията „Кийстоун“ между 1912–1917 год. — Бел.прев.