— Ще видя какво мога да направя по въпроса — отговори Орис.
— Но искам да зная каква е твоята игра. Защо искаш да излезе на свобода.
— Не искам да излиза на свобода. Само че не мога да си представя как Джак ще лежи двайсет години в затвора, а и се обзалагам, че той също не може. Твърди, че щял да избяга, каза дори, че щяло да бъде почти веднага, и е твърде възможно да успее да го направи. Макалистър не се слави с особено строг режим.
— Казал ти е, че планира бягство?
— Още в Канзас Сити и по пътя за насам в колата, говори през цялото време.
— За какво?
— За себе си. Прекарва си доста добре с пистолет в ръката като издирван престъпник, но смята, че заслужава да стане още по-известен. Целта на живота му е да стане Обществен враг номер едно. Казах му, че стрелбата по хората от Клана ще свърши работа, че ще се прочуе из цялата страна. Само че, за да стане_ Обществен враг номер едно_, ще му се наложи да избяга от Макалистър. В момента короната се пада на Джон Дилинджър40. Дилинджър е обирал банки в Индиана, Охайо, Уисконсин, Айдахо, Илинойс. Бягал е от затвора два пъти и е успял да се измъкне от онзи хотел, „Малката Бохемия“, въпреки че е бил обграден от федерални агенти41. Дилинджър определено си разбира от работата, хората като него знаят с какво са се захванали.
— Ами Клайд Бароу и Бони Паркър42? — попита Орис.
— Какво обират те — рече Карл, — бакалии? Те са от детската лига. Прекарват по-голямата част от времето си в стрелба по представителите на реда и опити да избегнат пътни блокади. Ако искате да сравните някой с Дилинджър, вземете нашето момче от Оклахома, Чарли Флойд. Така казах на Джак: „Щом си решил да бъдеш от лошите, прочети нещо повече за Красавеца.“ Още в колата му обърнах внимание, питай Лули тук, тя е първа братовчедка на жената на Чарли, Руби, и го познава. Твърди, че е добър и внимателен със семейството си, дава пари на хората в нужда. Може да се каже, че от всички банкови крадци той се доближава най-много до представата ми за човешко същество.
Сега Орис се мръщеше.
— Окуражаваш го да стане банков крадец?
— Не съм си губил времето да го обезкуражавам. Вече е решил какво иска да прави. Лули му каза, че изглежда достатъчно добре, че момичетата да припадат по него, само че каква полза, ако ще се крие през цялото време?
Орис изглеждаше объркан.
— Твърдиш, че е късно да се поправи?
— Прекалено късно — отговори Карл. — Ако Джак избяга от затвора, като нищо ще се превърне в един от най-известните престъпници. Поне за известно време.
Имаше една шега за църковните пейки:
„Знаете ли защо църковните пейки са толкова неудобни? Не, защо?
Защото ги правят затворници.“
Точно това караха да прави Джак Белмонт през последните седем месеца в щатския затвор в Оклахома — да си разранява ръцете, сглобявайки църковни пейки. Един ден каза на началника на охраната:
— Мястото ми е в някой кабинет. През живота си дори не съм сядал на църковна пейка.
Джак познаваше капитана, Фаусто Баси, уволнен от предишната си работа като шеф на полицията в Кребс, задето беше позволил на Нестор Лот да го натика в собствената му затворническа килия. После обаче си беше намерил работа в Макалистър заради опита си с нарушителите на закона.
— Значи си застрелял седем човека от Ку Клукс Клан? — питаше Фаусто с ясния си акцент.
— Толкова бързо, колкото можех да натискам спусъка — отговаряше Джак и думите му караха Фаусто да се усмихва.
Седяха в кабинета му, където Джак за пръв път се беше срещнал с Карл Уебстър. Джак гледаше през решетките на ротондата, клетка за птици, голяма колкото църква, разположена между затворническите блокове — четири етажа врати на килии, боядисани в бяло, между които се чуваше плясъкът на криле.
— Гълъбите винаги успяват да влязат тук — каза Фаусто, — но никога не си спомнят обратния път. Също като пандизчиите, а? — После рече: — Скоро ще ме направят заместник-директор. Трябва им някой като мен, а не разполагат с друг. Ще видя дали ще успея да ти уредя работа в кабинет. Умееш ли да пишеш на машина?
— Трудно ли е?
Фаусто отново се усмихна.
— Трябва само да се научиш, а? Знаеш, че мястото ти не е тук, нали? Съдията и прокурорът предварително бяха решили, че трябва да те тикнат зад решетките. Баща ти обажда ли се?
40
Джон Дилинджър (1903–1934) — банков крадец, считан за опасен престъпник, но и идеализиран като Робин Худ на модерното време. — Бел.прев.
41
Един от най-унизителните епизоди в историята на прохождащото ФБР; след случая Едгар Хувър и службата му търпят унищожителни критики, отбелязали началото на края на „Ерата на обществените врагове“. — Бел.прев.
42
Клайд Бароу и Бони Паркър — легендарни банкови крадци и любовници, действали в централните Съединени щати по време на Голямата депресия. — Бел.прев.