— Не, защо? — попита Джак.
— Наел е адвокат, който да обжалва случая ти. Сесил Гайтън. Да ти е познато името?
Джак отговори, че не е.
— Никога не си чувал за Сесил Гайтън?
— Не съм сигурен.
— Няколко години поред беше прокурор в окръг Тълса, после напусна и стана известен адвокат, като Кларънс Дароу43. Него поне го знаеш, нали?
— Кларънс Дароу — рече Джак. — Маймунския процес44.
— И двамата се наемат с подобни случаи, за да привличат тълпите.
— И този път аз съм маймуната? — попита Джак. — Къде ще се проведе процесът?
— Мисля, че тук, в окръжния съд, освен ако Сесил Гайтън не пожелае да смени окръга. Само че сега е зает с друг случай. Може да мине цял месец, преди да се заеме с теб.
— Колко взима?
— Питай баща си.
— И обикновено печели?
— Почти винаги. След това си излизаш свободен човек, или най-малкото ти намаляват присъдата. В тази ситуация едва ли ще има особени неприятности. Но има едно условие, на което Гайтън държи твърдо. Няма да дойде в затвора.
— Какво искаш да кажеш?
— За да разговаря с теб и да те напътства какво да свидетелстваш. Ще поиска разрешение от управата на затвора ти да отидеш при него. Наел е един апартамент в „Олдридж“, където ще се срещнете. Ако обаче не те пуснат да отидеш, няма да поеме случая ти.
— Ами ако ви дострашее, че ще се изгубя по пътя?
— Защо ти е да го правиш, ако ти помагат да излезеш на свобода? Или пък ще ти определят година или там някъде с удостоверение за прослужено време вместо двайсетте години. Все пак мисля, че татко ти ще трябва да удари едно рамо.
— Е, щом той е наел този тип… Защо Гайтън не желае да идва в затвора?
— Твърди, че било нехигиенично. Сесил Гайтън внимава много за здравето си. Ще му позволим да удържи на своето, защото, първо, известно ни е, че си тук по скалъпено обвинение, и, второ, това ни дава възможност да изглеждаме умни и да поправим една несправедливост. Освен това не харесваме съдията, който те тикна в затвора.
— Казваш го така, все едно вече съм свободен като птичка.
— В Оклахома — каза Фаусто. — В Канзас Сити е издадена заповед за ареста ти.
— И ще ме приберат веднага?
— Напълно възможно.
— Още щом изляза от съдебната зала и…?
— И отпред ще те чака шериф, който да те поеме — обясни Фаусто. — Или ще те върнат обратно в затвора, за да го почакаш. Защо да бързат?
Джак разговаря на няколко пъти за бягство със затворници, които бяха прекарали в кафеза известно време. Повечето такива събития, изглежда, се случваха, когато изпращаха работни бригади навън. По даден сигнал всички хукваха накъдето им видеха очите, винаги в различни посоки и един или двама получаваха куршум в гърба, но пък двама или трима успяваха да се изплъзнат, поне за известно време. Някои от затворниците се бяха сдобили дори с оръжия, прекарани с камионите за доставки или с пощата. Двама от затворниците, работили в женското крило на затвора, бяха успели да срутят външната стена, след което си бяха плюли на петите е колата на заместник-надзирателката. Други двама пък бяха прокопали тунел от туберкулозното отделение на болничното крило, изсипвайки пръстта в мазето.
Но любимото на Джак беше: затворник, изкарал едва осемнайсет месеца от трийсетгодишната си присъда, си бе издействал среща с комисията за пускане под гаранция в окръжното в града. Щом се озовал на открито, побягнал, завил зад ъгъла на сградата, скочил в първото такси и успял да стигне чак до Мъскоугий, почти на седемдесет мили от там.
Съвсем скоро и Джак щеше да бъде откаран до града, за да се срещне със знаменития адвокат в една от хотелските стаи в „Олдридж“. Тогава трябваше да си пробва късмета да измине не по-малко от сто мили, целия път до Тълса.
Без да го застрелят. Също като затворника, който беше стигнал до Мъскоугий.
Работата в съда даваше на Карл време за размисъл. Първото, което се запита, беше защо на някой шериф би му се нравила идеята да работи като съдебен пристав; а с повечето беше така. Даваха различни обяснения, като: „Така виждаш как се прилага буквата на закона.“ Карл беше чул последното с ушите си. Или: „Не стрелят по теб.“ Това обаче не беше изключено. Някаква жена от дъното на залата се беше приближила до обвиняемия, седнал най-отпред заедно с адвоката си, и му бе пуснала един в тила. След това се паникьосала и открила огън по шерифа — който тъкмо вадел пистолета си, — пропуснала и това дало на хората до нея шанс да я заловят. При друг случай някакъв човек беше нахлул в съда, за да убие съдията, и се бе разразила престрелка. С тази разлика, че убиецът почти не умеел да си служи с оръжие, така че овършал всичко в заседателната зала, включително и тавана, докато шерифът най-после не успял да го свали.
43
Кларънс Дароу (1857–1938) — известен адвокат, защитник на гражданските права. — Бел.прев.
44
Процесът „Скоупс“ („Маймунския процес“) — в който учителят по биология Джон Скоупс (1900–1970) се съгласява срещу него да бъде повдигнато обвинение, че е преподавал теория на еволюцията на Чарлз Дарвин; обявен е за виновен и е заставен да плати глоба от 100 долара. — Бел.прев.