В мислите си никога не го наричаше Буу.
Докато всички седяха около масата в кухнята, Лули каза на Върджил:
— Синът ти разправя, че бил луд по мен.
Върджил сипваше чили сос върху месото си, като удряше дъното на бутилката с длан. За момент спря и я погледна.
— Не мога да го виня. Аз също щях да ти се пусна, ако Нарциса не приличаше на Долорес дел Рио45. И се хващам на бас, че Долорес дори не умее да готви. Само че ако е луд по теб и не се ожените, това ще бъде най-голямата грешка в живота му. Сигурно обаче по-късно ще я представя като единствената грешка в живота му. Щом веднъж го чуеш да го казва, започваш да осъзнаваш какъв му е проблемът.
Лули задържа във въздуха вилицата с набодени зрънца царевица и малко натопено в сос месо, и каза:
— Е, и аз имам какво да кажа по въпроса. Доста по-млада съм от него и няма закъде да бързам. А Карл може и да удари петдесетте, преди да се сети да ме попита.
— Само че дотогава — рече Върджил — вече ще си се омъжила и развела два пъти за хора от петрола и ще се справяш доста добре. Няма да има нужда да се омъжваш за когото и да било.
Карл ги слушаше внимателно.
— Искаш да се омъжиш? — попита той Лули.
— Имаш предвид за теб, или дали изобщо искам да се омъжа?
— Да се омъжиш.
— Не особено.
— Защо тогава непрекъснато говориш за това?
— Искам да чуя как ме питаш. Не, за да определяме дата, но поне за да зная, че някой ден ще го направим.
— След година ли имаш предвид?
— Нека бъдат две.
— Аха…?
— Нека бъдат колкото си пожелаеш.
— Но ще продължиш да живееш в апартамента ми?
— Карл, на това му казват съжителство. Баща ти одобрява ли го?
— Прави съвсем същото от двайсет и пет години. Твърди, че в неговия случай го устройвало.
— Защото съм крийк — намеси се Нарциса.
— Вече на практика сме бракосъчетани — обади се Върджил. — Ако умра, тя ще бъде най-богатата индианка в страната.
Карл попита:
— На мен нищо ли няма да оставиш?
— Да видим първо колко дълго ще оцелееш — отговори баща му, — чак след това ще те включа в списъка. Но ако онова, което казва момичето, е вярно — че си луд по нея, — ще трябва да се ожените. Нали разбираш, а тогава ако не изкараш дълго…
— Ако някой ме застреля в гръб?
— Аха, майтапиш се явно, защото нали никога не се фукаш. Това може би наистина е изпълнимо, да те застрелят в гръб. Щях да кажа, че ако не изкараш дълго, ще те задраскам от списъка и ще припиша парите на наследника ти, или наследниците, в случай че си отгледате куп червенокоси малчугани, щъкащи наоколо.
Лули каза:
— Не съм обмисляла възможността да се превръщам във вдовица.
— Защото смяташ, че той е прекрасен — обади се Нарциса. — А ако поне малко прилича на баща си, значи е късметлия, а това може да те отведе далеч.
— Да, обаче мистър Уебстър не прави като Карл — поклати глава Лули. — По него не стрелят хора.
— Кога пък са стреляли по мен? — попита Карл.
— Знаеш какво искам да кажа — отвърна Лули.
— Нали разбираш — продължи Нарциса, — Върджил наистина е късметлия. Позволи на онези хора да открият нефт в имота му, нали?
Караха по селския път западно от Окмългий, понеже Вениша искаше да покаже на Били Браг частната отбивка, която водеше до ореховата ферма. Скоро се натъкнаха на стара едноетажна постройка с потрошени прозорци и изкъртени дъски. Били хвърли един поглед към нея през тъмните си очила и не каза нищо. Вениша обясни как оставила колата тук предната вечер и после си съсипала токчетата, газейки през пекановите насаждения. Най-накрая стигнала до мястото, където сега живеел баща му — голяма къща с просторна веранда отпред. От едната й страна имало гараж, където била паркирана колата на Карл Уебстър, понтиакът.
После му каза, че могат да се промъкнат под прикритието на дърветата на не повече от петдесет, шейсет ярда от колата, а когато Карл се появи, за да отиде някъде, ще им бъде точно на мушката през оптиката.
45
Долорес дел Рио (1905–1983) — мексиканска актриса от епохата на немите филми. — Бел.прев.