Фаусто забеляза, че Джак гледа оръжието.
— Пипнеш ли го, връщаш се обратно, ясен ли съм?
Джак тръгна покрай леглото към нощната масичка, без да изпуска Фаусто от очи, докато заместник-директорът казваше:
— Не доближавай този пистолет.
Този тип дори представа си нямаше колко го улеснява. Джак вече си даваше сметка с каква лекота Нестор Лот беше успял да натика Фаусто Баси в собствената му килия. Гадният имигрант, някогашен началник на полицията, беше на път да се превърне в някогашен заместник-директор на затвор — горе-долу в рамките на следващата половин минута, в която Джак успя да се добере до пистолета на нощната масичка и да стовари дулото върху челото на Фаусто — може би прекалено силно, — а кръвта започна да се лее от раната и да пълни разширените от изумление очи на ченгето. Джак издърпа единия чаршаф, за да избърше кръвта от дулото на оръжието. Откри дванайсет долара и дребни в джобовете на сакото, след което вдигна шапката и си я сложи — беше тясна, но ставаше. Докато крачеше по коридора на преддверието, чу как някой пуска водата в тоалетната зад гърба му. В същия момент Александър изникна пред него като от нищото, и рече:
— Реши да си тръгнеш, а?
Джак му показа четирийсет и петкалибровия.
— Какво ти пука?
— Въобще не ме интересува, дори не те видях. Но щом човекът излезе от тоалетната, много добре знаеш какво ще последва. Измъкваш доста солиден хонорар направо под носа му.
Джак отново тръгна напред. Надолу по коридора, надолу по стълбите, единадесет етажа, после през фоайето, през изхода и по тротоара на Второ авеню до поредната тълпа миньори, които се блъскаха и ругаеха, опитвайки да се натъпчат в трамвая в източна посока. Джак ги заръга с лакти, защото за него това бе схватка на живот и смърт, и успя да си пробие път, отнасяйки няколко псувни. Хвърли част от дребните на Фаусто в кутията, след което отново започна да си проправя път покрай миньори, увиснали на кожените каиши, докато не чу как от съвсем близо един глас произнася:
— Джак Белмонт?
Беше репортерът от „Истински детектив“, Тони Антонели, вдигнал поглед към него от една от дървените пейки.
Първото, което Джак му каза, беше:
— Човече, уморен съм като куче. Май в крайна сметка вонята в мината не ми понася.
Тони понечи да се изправи, като каза:
— Ето…
Джак го прекъсна:
— Стой си. — И издърпа миньора, седнал до него. Издърпа го направо за предницата на комбинезона и заяви в почти беззъбото му лице: — Благодаря, че ми отстъпи място, партньоре. Ако не се отпусна някъде, ще падна, уморен съм като куче. — Настани се до репортера, извади една „Олд Голд“ и я запали. Тони се взираше в крехкия, прегърбен миньор, който тъкмо обръщаше глава, за да се изкашля, а звукът от кашлицата му беше такъв, все едно гръдният му кош се канеше да се отвори. — Черни дробове47 — обясни Джак и веднага подхвана: — Слушай, исках да ти благодаря, че позволи на мен и Хайди да използваме колата ти.
Тони го зяпна изумен, но не отвърна нищо.
— След като си тръгнахме от „Болд Маунтин“, двамата отидохме в Канзас Сити. Оставих там Хайди, понеже тя така искаше, и се върнах. Само че, нали разбираш, случи се така, че някой открадна колата ти и трябваше да взема влака. — Джак дръпна от своята „Олд Голд“ и се опита да издуха кръгче.
Това даде време на Тони да се окопити и да отговори:
— Прибрах си колата. Обади ми се някакъв шериф и отидох до Канзас Сити да я взема.
— Хванаха ли крадеца?
— Не, но колата си беше наред — рече Тони, влизайки в тона му… и защо не? — Не поиска да запали, докато не се порових в двигателя, трябваше да изсуша свещите.
— Щях да ти я платя — каза Джак, — ако полицията не я откриеше. Като се върнах, се хванах на работа на един от петролните парцели, чистех цистерни.
— Не беше ли работил същото, когато цистерната се запалила и си се оказал в капан?
— Изправен пред страховита смърт. Да, и преди съм го правил, така че отново ме взеха, понеже имам опит.
Тони каза:
— Ама какво ми става. Преди седем месеца чух, че са те вкарали в затвора за непредумишлено убийство. Двайсет години. За последно се носеха слухове, че си в Макалистър.
— Пуснаха ме под гаранция, докато тече обжалването. Баща ми, да е жив и здрав, ми намери един хитър адвокат, Сесил Гайтън.
— Поръчал ти е от най-доброто. Пак ли живееш с вашите?
47
Популярно название на пневмокониозата, професионално заболяване при въглекопачите, причинено от продължително вдишване на въглищен прах. — Бел.прев.