— Бенър, какво изпитваш към Грейди сега? — попита Лидия. — Знаеш, че са го заставили да се ожени за онова момиче на Бърнс. Така се говори в града. Баща ти вчера беше там…
Бенър въздъхна и се отпусна на пода, където майка й опаковаше ароматизираните с лавандула чаршафи в една кутия. Тя си играеше с украсения ръб на една калъфка.
— Не чувствам нищо, мамо. Не е ли странно? Мислех, че го обичам. Предполагам, че продължавам по свой начин. Съжалявам, че така се разруши животът му. Отначало бях ядосана. Сега усещам само празнота в себе си.
Лидия стисна ръката й.
— Правилно постъпваш. Не можеш да се виниш за нещо, за което не си виновна. Гордея се, че си моя дъщеря.
— О, мамо — погледна я Бенър. Не беше загадка защо Лидия е обичана от двама мъже. Тя не беше хубава в онзи, класическия смисъл. Красотата й беше в нейната неповторимост. Цветовете й бяха пламенни, фигурата — предизвикателна. Много преди да разбира защо, Бенър беше виждала как каубоите спират работа и се заглеждат след майка й, когато тя минаваше през двора. Ако Бенър можеше да си избира майка, не би взела никоя от префинените дами от града, които изглеждаха малокръвни в сравнение с Лидия. Тя би избрала тази, с която беше благословена.
Тя се наведе и целуна майка си по бузата.
— И аз се радвам, че си ми майка. Винаги съм се гордяла с теб.
Лидия отпъди нахлуващото вълнение:
— По-добре да се върнем към работата, преди да сме започнали да сантименталничим.
Работиха усърдно през целия ден и вечерта, така че когато дойде време Бенър да си легне, тя беше твърде уморена и изтощена, за да я спохождат спомени.
На другата сутрин се събуди свежа и отпочинала. Когато влезе в кухнята, Рос, Лидия и Лий бяха вече там.
— Е, мисля че това е последната ни сутрин заедно — обади се Лий.
— О, — простена Лидия — не го казвай така категорично.
— Моля те, недей — въздъхна Рос. — Тя плака почти цяла нощ.
— Ти също — върна му го Лидия.
Рос леко я плесна, когато тя мина покрай него на път за печката.
— Наистина ли, татко? — попита Бенър с усмивка.
— Ти си моята принцеса, нали?
— Разбира се.
Рос й намигна:
— Яж си закуската. Казал съм на всички да се съберат в осем часа на двора.
Един час по-късно Бенър хвърли последен поглед на стаята, за да провери дали не е оставила нещо важно. За момент изпита пристъп на носталгия, но го потуши веднага. Тя мечтаеше за свой дом. Искаше го съвсем определено.
Бенър се спусна по стълбите и след миг беше навън. Мама Лангстън седеше в каруцата с юздите в ръце.
— С нас ли идваш, Мама? — попита зарадвана Бенър.
— Хм… — изсумтя тя. — Мисля, че трябва да дойда да видя дали всичко е в ред.
— Ще идваш често да ме виждаш, нали?
— Поканена ли съм?
— Разбира се.
Възрастната жена се усмихна:
— Тогава ще идвам.
Лидия излезе забързана с кошница в ръка.
— Донесох малко сандвичи — тя се присъедини на седалката до Мама.
Рос, Лий и Джейк влязоха на коне в двора, придружени от трима от работниците в Ривър Бенд. Рос представи каубоите на Джейк:
— Питър, Джим и Ренди. Добри момчета, избирал съм ги за себе си. Момчета, това е новият ви началник — Джейк Лангстън. Сигурно сте чували за него.
Тримата потвърдиха и Джейк каза кратко:
— Радвам се, че ще работя с вас.
Предишната вечер Рос му спомена имената на хората, които щяха да работят с него. Той незабелязано беше попитал Мика.
— Какво знаеш за тях?
— Пит е най-възрастният, с посивялата коса. Не говори много. Добър работник. Твърд като желязо. Не че е нещо лошо, но никога не съм го виждал да изпуска нервите си.
Джим е този с белега на лицето. Той казва, че бодлив тел се е изплъзнал и му е отнесъл половината уста. Вероятно е така, макар че някои говорят друго. Разправят, че е получил белега от нож при бой с команчи. Опасен човек, но е доброжелателно настроен. Най-добрият въжар, когото някога съм виждал.
Ренди дойде едва преди няколко месеца, но не е създавал никакви проблеми. Обича уискито, но си оставя пиенето за събота вечер, затова пък тогава се напива като свиня. Лъже на покер, но ако го хванат само се смее. И ъ-ъ-ъ, Джейк, бих го държал под око, когато е около Бенър.
Джейк го слушаше без коментар. При тази забележка обаче, той обърна глава и леко свъси русите си вежди.
— Това защо?
— Казват, че името Ренди1 му подхожда.
Джейк се замисли за минута:
— А ти какво казваш?
Джейк разбираше, че Мика не иска да очерня каубоя, който го смяташе за приятел, но настоя:
— Е?
Момчето прехапа устни:
— Казвам, че вероятно са прави — отговори той неохотно — той е известен в града. Постоянно е усмихнат. Няма никакъв проблем да си намери жена, нали знаеш какво имам предвид?