— А-а, тъй ли! — засмя се Арнд с добре изиграна непринуденост. — И сега се опасявате, че е възможно този човек да съм аз, така ли? Ами тогава, драги, навярно никога няма да се споразумеем. Съвсем иначе си представях сключването на нашата сделка. Един мой приятел, чието име не бива да назовавам, е много добър познат на някой си господин Михаловски, който от време на време идва да живее в окръжния град, и както ми казаха, бил с вас в постоянни делови връзки. Та този Михаловски е човекът, който чрез моя приятел ми обърна внимание на възможността да се отнеса до вас и аз много се надявам, че…
— Какво казахте? Че познавате Михаловски ли?
— Моят приятел го познава.
— То е едно и също. Трябва да ви призная, че сега изчезват всичките ми опасения. Вече наистина съм склонен да опитам някоя сделка с вас. Извинете ме за недоверието! Но сам ще признаете, че хората от нашия занаят трябва да са безкрайно предпазливи. Хайде да започнем да преговаряме! За мен е много важен следният въпрос: какво искате — да изпратите стока, или да получите?
— Искам да изпратя.
— Значи стоката трябва да бъде пренесена в Бохемия, така ли?
— Да.
— За какво става дума?
— За лекарства и бои.
— По дяволите! Митото за тях оттатък е страшно високо!
— Но пък гешефтът е толкоз по-добър!
— И какво може да се спечели от тази работа?
— Шест хиляди марки.
— Чиста печалба? Така значи! Това се казва сделка! Съвпада с това, което ми съобщи моят… човекът, дето завчера е разговарял с вас. Кога смятате да изпратите стоката?
— Веднага когато на вас ви е удобно.
— Тогава още утре се предлага един много изгоден случай. Тези дни ми обещаха да получа от Бохемия доста солидна пратка, която ще приема тук и с помощта на хората си ще прибера на сигурно място. Това ще стане още през следващата нощ, в два часа след полунощ.
— Къде?
— В отсамния край на Хайнгрунд.
— Където, както разправят хората, съвсем наскоро сте имали толкова лош късмет?
— Да, именно заради това!
— Нищо не разбирам.
— Е, а работата е тъй проста! Граничарите ще мислят, че скоро едва ли ще дръзнем отново да се отправим към Хайнгрунд. Ето защо там ще се намираме сравнително в безопасност. Предполагам, че в момента Хайнгрунд ще е най-слабо охраняваната местност.
— Би било чудесно — кимна Арнд.
— Освен това — продължи маскираният, — не е изключено граничарите да си мислят, че изобщо няма повече да предприемем каквото и да било.
— Защо?
— Защото смятат, че вече са заловили Горския призрак, предводителя на контрабандистите. Сигурно сте чули тази новина в града. Несъмнено тя е била съобщена незабавно и на бохемските граничари. Спипали са и са задържали някакъв млад тъкач от Хоентал на име Хаузер…
— Да, да, носят се такива неясни слухове, които смятах за преувеличени. Помислих си, че всъщност става въпрос за някой обикновен член на вашата организация.
— О, не! Истината е съвсем друга. Онзи хлапак няма нищо общо с нас. Той е абсолютно невинен. Просто му е поставена клопка. Сега ще трябва да плаща за греховете на Горския призрак. За известно време това ще отклони вниманието на копоите на властите от нас. Но стига с тази история! Нека се договорим докрай! И така, съгласен ли сте с място като Хайнгрунд?
— Нямам какво да възразя.
— А ще ви бъде ли удобно, ако утре прехвърлим и вашата пратка?
— Разбира се — съгласи се Арнд. — Само трябва да узная още някои неща. Колко души ще пренасят другата стока?
— Десет.
— Отлично! Какво съвпадение! Моите стоки също са разпределени в товари за десет души, така че вашите хора от Бохемия ще могат веднага да се заемат с моята контрабандна пратка.
— Готово. Тогава ще са достатъчни десетте души, които поръчах, за да пренесат моята стока от Бохемия.
— Хубаво! И така, по този въпрос се разбрахме. А сега нещо друго. Какво ще правим с паролата?
— В последно време изобщо не сме използвали пароли.
— Защо? Човек трябва да е безкрайно предпазлив. Във всеки случай моите носачи ще предадат стоката само срещу парола. Не желая излишно да се излагам на опасност.
— Нямам нищо против. Да речем, паролата ще бъде „Прага“. Ще предам думата на моите хора.
— Чрез съобщение в дъба?
— Да. За това кратко време нямаме друга възможност за уведомяване.
— Значи хората ви един по един ще отиват до дъба и също един по един ще се отправят към Хайнгрунд, нали?
— Да, така не е ли по-добре, отколкото ако преди това се съберат на едно място, което може да направи впечатление?