Изглежда, тук Горския призрак познаваше отлично всяка педя. Той почука на прозорчето, от което идваше слаба светлина на газениче. Някаква стара кърпа играеше криво-ляво ролята на перде. След почукването някой я отмести и на малкото прозорче се появи фигурата на мъж.
— Зайците започнаха да хапят кучетата! — изруга Вундерлих по своя особнячески начин с приглушен глас и любопитно надзърна над дъсчената ограда, зад която набързо се бяха скрили с Арнд. — Нима цялото село се е превърнало в бандитска бърлога?! Първо Лаубе, после Шулце, а сега и десенаторът Вилхелми!
— Тихо! — предупреди го Арнд, като вдигна възпиращо ръка. Искаше да чуе думите, които вероятно двамата щяха да си разменят:
Но се видя излъган. Прозорчето не се отвори. Нямаше какво да се подслушва. Главата на мъжа зад слабо осветеното стъкло рязко се отдръпна като при внезапна уплаха. А Горския призрак посочи повелително с лявата си ръка към входната врата. Несъмнено това означаваше само едно: отваряй!
И действително, обитателят на малката къща се подчини. При това действията му бяха толкова припрени и объркани, че забрави отново да закрие прозореца с кърпата, така че можеше да се вижда какво става в стаята.
Вратата се отвори. Горския призрак побърза да се вмъкне в коридора. Вратата пак се затвори.
Арнд незабавно се придвижи малко по-напред покрай дъсчената ограда, за да може по-добре да наблюдава стаята, където вероятно щеше да се състои разговорът между Горския призрак и стопанина на къщата. Вундерлих, който не се отделяше от детектива, проточи врат. Почакаха така доста време, но напразно. Пред погледите им се откриваше бедняшка стая, или по-точно само част от нея, средата, където имаше маса и един стол. На масата бяха пръснати широки листове хартия, голям линеал и какви ли не други пособия за чертожни работи. Ала хора не се появиха — нито Горския призрак, нито домакинът.
Най-сетне вратата отново се отвори и Призрака излезе навън. Този път сбогуването не беше толкова раболепно. Предводителят на контрабандистите продължи нагоре по селската улица.
Още при появяването на маскирания, Арнд и Вундерлих бързо се бяха скрили зад дъсчената ограда, но скоро пак се изправиха. Най-напред детективът погледна към прозореца и направи едно важно откритие.
Човекът, когото беше посетил Горския призрак, стоеше пред чертожната маса и държеше в ръка нещо бяло — очевидно някакво запечатано писмо. След като го обърна няколко пъти насам-натам, той най-сетне го пъхна в левия вътрешен джоб на палтото си. За Арнд това беше достатъчно. Той предполагаше за какво става въпрос и смяташе да си изясни тази работа докрай. Но първо трябваше да се уреди нещо друго. Направи знак на своя придружител да продължат преследването на Призрака.
При по-нататъшния развой на тяхното приключение ги очакваше още една изненада, изненада поне за Вундерлих. ДоблеСтният лесничей направо не повярва на очите си, когато видя Горския призрак внезапно да се отбива встрани от улицата и да се отправя към къщата на Зайделманови. Там непознатият свърна към една малка портичка в градинската ограда откъм задната страна на парцела.
Горския призрак се пресегна над оградата, дръпна отвътре резето и влезе в градината на Зайделманови. Там за пръв път се огледа и назад. Беше цяло щастие, че още от самото начало Арнд се съобразяваше с подобна възможност и двамата с лесничея непрекъснато търсеха някакво прикритие. И макар това прикритие не навсякъде да беше особено добро, дори нощната тъмнина им предлагаше известна закрила. Ето защо и този път Горския призрак не забеляза преследвачите си. Той пак затвори с резето градинската портичка зад гърба си и се отправи към дома на Зайделманови.
— Е, сега направо ми се взе акълът — рече лесничеят и това заявление бе последвано от дълбока въздишка. — Дори и у Зайделманови мерзавецът си влиза и излиза както си иска! Вярно, никога не съм смятал Зайделманови за образец на кой знае какви добродетели, но… не, чак такова нещо наистина не съм очаквал от тях. Да общуват с Горския призрак, с краля на контрабандистите, с най-големия престъпник, който може да се срещне надлъж и нашир! Господин братовчеде, вие какво ще кажете?
— Е, да — обади се Арнд, който посрещаше всичко много по-сдържано от Вундерлих, — сега-засега Горския призрак наистина е истинският господар и повелител на Хоентал. За предводителя на контрабандистите всички врати са отворени. Всички трябва да му се подчиняват… дори и богатите независими Зайделманови… Но оставете това, драги Вундерлих! Във всички случаи Горския призрак скоро ще бъде свален от своя трон. Елате! Да се връщаме!