Седма глава
Опасно начинание
Едуард Хаузер също не можа да спи тази нощ, но, разбира се, по съвсем друга причина. Мислите му бяха при Ангелика, а това не му даваше покой. На следващото утро, в деня на карнавалното увеселение, той завари братчетата и сестричетата си вече на закуска. Заедно с тях седяха и новите обитатели на дома им — дечицата на писаря Байер. Понеже столовете не стигаха, дребосъците бяха насядали върху един стар сандък.
Тъкмо в този момент на вратата се почука и на прага й се появи старият селски бръснар.
— Добро утро! — поздрави човечето и потърка зачервените си от студа ръце.
Съвсем учуден, той дълбоко пое въздух, защото усети аромата на кафе.
— Какво е това, кумец? — удиви се старецът. — Та вие си живеете направо царски. При вас ухае като при кръщене.
— И, кажи-речи, си е така — засмя се госпожа Хаузер. — Ще пийнеш ли с нас чашка кафе?
— Охо, ей това е вече изискана покана! Изглежда, най-неочаквано сте забогатели! — любопитно се подсмихна бръснарят и приседна на ръба на сандъка, който му освободиха децата след като се сбутаха. — Такова чудесно кафе не съм помирисвал никога през живота си дори и отдалече. А има и захар! Е, естествено ще си взема! Но няма да го пия съвсем даром. Нося ви небивали новини!
Новини! Тази дума накара цялото семейство Хаузер да наостри слух. Изведнъж старият бръснар стана център на всеобщо внимание и той се усмихна поласкан. След като тайнствено сниши гласа си, поде:
— Струва ми се, че са спипали Горския призрак.
— Горския призрак? Спипали го?
В мизерната стаичка на тъкачите просто никой не смееше да си поеме дъх. Мълчанието продължи, докато най-сетне старият Хаузер успя да продума:
— Белия Горски призрак?
С надменно изражение бръснарят махна с ръка:
— Горски призрак — вятър! Я не споменавайте повече това плашило за децата! Имам предвид предводителя на контрабандистите. Той е Горския призрак, той и никой друг. Вече се знае от сигурен източник.
— Тъй, тъй! — обади се тъкачът. — И аз бях започнал да го предполагам. Значи… заловили са този предводител, така ли? Бръснарят някак се смали, сведе глава и призна:
— Е, самия предводител все още не са хванали.
— Но хората му, нали?
— Ами и тях още не.
На Едуард му идваше да се разсмее на глас. Старият Хаузер се ядоса, а жена му бе разочарована. А физиономиите на хлапетата се удължиха и придобиха глуповато изражение.
Тогава бръснарят се опита да спаси честта си, придаде си важен вид и започна отново:
— Но са сгащили контрабандистите, сгащили са ги, мили мои хора! И това не е малко. Станало е през нощта в Хайнгрунд. А сега идва най-важното! Граничарите, дето все слухтят из селото, били вчера някак си предизвестени, че при Финкенфанг се готви нещо. Е, и какво предприели тези хора? Отишли там и налягали в засада в снега и студа зад камънаците, за да заловят контрабандистите. Но чакали, чакали, а нищо не се случило. Тогава ненадейно се появил някакъв непознат и им казал, че някой ги е пратил за зелен хайвер. Бандитите щели да се съберат в един часа и през Хайнгрунд да преминат границата.
Този разказ бе последван от смаяно мълчание. Сами по себе си фактите бяха нечувани. Освен това поне за госпожа Хаузер изведнъж границата между Горски призрак и човек бе напълно заличена. Самите събития потвърждаваха, че Горския призрак наистина не е никой друг освен предводителя на контрабандистите. И на трето място идваше споменаването на тайнствения непознат, който беше предпазил граничарите от голяма грешка, от една измама, чиято жертва за малко не бяха станали.
Пръв се съвзе Едуард. Той попита:
— Непознат ли? Бръснарят кимна.
— Да, някакъв съвсем непознат човек. Отначало граничарите не му повярвали, но в крайна сметка тръгнали към Хайнгрунд и ето, видиш ли на, там им паднала в ръцете цяла върволица от контрабандисти. Тоест… — тук разказвачът потисна малко прекомерната си радост — е, престъпниците захвърлили товарите и избягали, така че граничарите успели да задържат само стоките им. Никой от негодниците не бил пленен и затова не се знае нищо повече.
Ето това беше разказът на бъбривия бръснар за събитията от изминалата нощ. Бил разговарял със свой бивш клиент, един граничар, и от него научил всичко.
Едуард Хаузер не узна кой знае колко нови неща. Следобед той тръгна на път за града, за да вземе костюма си за бала с маски.
По пътя го пресрещна някакъв стар селянин с гъста брада и силно посивяла коса. На главата си човекът носеше вехта изпокъсана шапка и енергично изпускаше големи облаци дим от дебела лула.