— Не знам какво искате от мен… Едуард побърза да я прекъсне:
— Но, Енгелхен, заговорих те така, без никаква лоша умисъл. Исках само… исках да те изтръгна от твоята унесеност. Та ти изобщо не ме забеляза, изобщо не ме чу! А сърцето толкова ме заболя. Енгелхен, нима наистина можеш да си толкова лоша към мен?
Тя отново направи опит да се защити само с празни думи:
— Не съм лоша! — И тъй като Едуард се позабави с отговора си, подтиквана от гузното си чувство за вина, девойката сама продължи мисълта си: — Знам какво си мислиш. Смяташ, че върша нещо лошо, като искам да отида на бала с маски, като искам поне веднъж да си позволя едно удоволствие, което тук не ти се предлага всеки ден. Ако действително ме обичаше, ако не мислеше винаги единствено за себе си, нямаше да се опитваш да ме лишиш от тази безобидна малка радост.
Най-после Едуард успя да си възвърне самообладанието. Сега успя да подбере и правилните думи:
— Енгелхен, пожелавам ти да изживееш всичкото истинско щастие на този свят! Но онова, което търсиш в случая, не е никаква безобидна радост, а едно доста съмнително развлечение.
— Тъй ли?
В този момент Едуард дори намери смелостта сериозно да се разсърди. Малко надменно той изтърси следното:
— Я недей да питаш така! Знаеш много добре какво имам предвид. Ако щеше да ходиш с мен на това увеселение, тогава всичко…
В същия миг той бе рязко прекъснат от силен полувисоко-мерен, полунахакан смях.
— Е, да, с вас, господин Едуард Хаузер! Тогава наистина всичко щеше да е по-различно… Ревност, ревност!
Тя отново грабна метлата и бързо припна към входната врата. През рамо подвикна на смаяния младеж само още следното:
— След карнавала пак ще си поговорим! Може би тогава вашата ревност ще се е изпарила!
И… хоп! — изчезна в къщата.
Едуард прекара длан по лицето си като човек, който иска да заличи някакво много грозно впечатление. Дишаше дълбоко и тежко. Не, всичко вече свърши. Край на всичко!
Прехвърли се през градинската ограда в имота на своите родители и скри маскарадния костюм там, където пазеха храната за козата. Близките му в никакъв случай не биваше да узнаят какви намерения таеше за вечерта.
Обикновено карнавалният вторник навсякъде е ден на радост и веселие. Но който иска да празнува заедно с другите, има нужда от пари и ето защо тъкачите, не успели да завършат работата си в събота, заприиждаха в кантората на Зайделман, за да предадат изтъкания плат и да вземат възнаграждението си. Някои бяха работили дори и през нощта, само и само да припечелят по някой и друг грош в повече за карнавалната вечер. Затова и този следобед във фирмата „Зайделман и син“ имаше голямо оживление. Едва след като се смрачи, и последният тъкач си тръгна за дома.
После Зайделманови вечеряха рано. Щом се нахраниха, Фриц отново отиде в задното помещение на кантората, за да нанесе още някои цифри в търговските книги. След някоя и друга минута при него влезе чичо му.
— Няма да ти преча! — каза му той и тежко се отпусна в едно кресло. — Това, което ме води при теб, не е нещо важно.
— И бездруго вече свърших.
Фриц остави перото настрани и очаквателно погледна чичо си.
— Става въпрос само за днешния карнавал. Наистина ли мислиш, че момичето ще дойде?
— Съвсем сигурно.
— Понякога жените са капризни като времето през март.
— Възможно е, но един костюм на италианка примамва. Освен това си осигурих и подкрепата на бащата. Ако случайно на дъщерята й дойде друг акъл, той ще се погрижи все пак тя да удържи на думата си.
Аугуст Зайделман изгрухтя. В този момент в лице приличаше на истински фавн. Той издаде устни напред, като че виждаше пред себе си някакво голямо лакомство. Племенникът му добре разбра какво означава тази гримаса и нагло се изсмя.
— Да, да, малката Хофман е прелестно същество. А и шампанското го сложих вече да се изстудява. Ха-ха-ха.
— Към подобни неща се домогват езичниците — каза рентиерът, като по стар навик неволно си послужи с онзи патетично-сладникав начин на изразяване. — Шампанско. Хмм! Туй девойче от семейство на тъкачи сигурно никога не е пило шампанско. Трябва да си призная, че ти завиждам за тази вечер.
— Мога да си представя — изсмя се Фриц. Но тази забележка не вършеше никаква работа на чичото. Беше си наумил нещо друго. И най-сетне направо го каза:
— Фриц, всъщност би могъл да ми направиш една услуга.
— И каква е тя?
— Да ме вземеш със себе си. Иска ми се да участвам в карнавалното увеселение.
— О, не, драги чичо! — махна с ръка Фриц. — Балът е само за членове на клуба!