— Ами! Няма никакво значение дали ще присъства един човек повече, или не.
— Не можем да допуснем никакво изключение, иначе накрая всеки ще поиска да доведе някого.
Зад вратичката на едно шкафче в стената глухо започна да звъни някакво звънче. Фриц хвърли поглед натам и взе да брои.
— Едно… две… три… четири — по дяволите, някой иска да пита нещо! А в момента нямам време.
— Заради бала ли?
— Да. След половин час трябва да тръгвам.
— Но нали някой трябва да им даде необходимата информация!
— Разбира се! Направи ми тази услуга и се заеми с това.
— Всъщност не искаш ли твърде множко от мен? — изръмжа рентиерът. — Без да се замисляш, отхвърли молбата ми, а сега…
— Ако не си съгласен, ще трябва да повикам баща си — побърза да го прекъсне Фриц. — Тази работа не търпи отлагане.
И той веднага се запъти към вратата. Тогава чичото отстъпи.
— Добре! Аз ще се заема. Нали съм в течение на нещата. А сега им отвори!
Фриц измъкна от джоба си ключ, отвори с него споменатия стенен шкаф, посегна с ръка между многото чаши и бутилки към една дръжка на задната му стена, поставена там кой знае за каква цел, и после пак заключи вратичката му.
— Един дявол знае кой какво иска!… Фенерът е в мазето, там е и всичко друго. Ето ти ключа!
Аугуст Зайделман излезе от стаята. Пипнешком се спусна в тъмната изба и там запали един фенер. В дъното й отвори намиращата се там врата, прекрачи прага й и пак я заключи. Беше се озовал в коридор, който много приличаше на галерия и изглежда, продължаваше нататък под земята. Близо до вратата имаше някакъв стар сандък, чиято ключалка отвори със същия ключ. Известно време чичото се позабави при сандъка, а после бавно пое по мрачния коридор.
Когато Хаузерови и четирите деца на писаря Байер бяха вече насядали на масата за вечеря, на Едуард изведнъж му се стори като че някой тихичко почука на капака на прозореца.
Никой не обърна внимание на лекия шум, а Едуард използва първия удобен случай, за да се измъкне навън, без това да направи някому впечатление. Веднага разбра, че не се е излъгал. Облегнат на малкия обор за козата, зад къщата стоеше и го чакаше Арнд. Беше се прикрил така, че да не може да бъде забелязан от други.
— Има ли нещо важно? — любопитно попита Едуард.
— Все още не — отвърна Арнд. — Но съм решил да направя нещо, което би могло да има важни последици. Значи твърдо си решил да ходиш тази вечер на бала, така ли?
— Да.
— Възможно е днес пак да поискам да разговарям с теб.
— Кога и къде да ви се обадя?
— Ще дойда в кръчмата и ще изпия чаша бира.
Това предложение, изглежда, не се хареса много на Едуард.
— Искате да кажете в помещението за посетители? — несигурно попита той. — Мислите ли, че ще мога да се появя там в моя карнавален костюм и да разговарям с вас?
Арнд се усмихна. Хареса му се очевидното старание на младия човек да се съобразява с всички обстоятелства. Впрочем, самият той бе обмислил вече всичко най-обстойно. Ала най-важното за него не беше тази вечер неговият помощник Едуард Хаузер да му е по всяко време подръка, а по-скоро искаше да е наблизо, за да бди над този свестен младеж, когото бе взел под свое покровителство, защото подозираше, че присъствието му на бала вероятно нямаше да премине съвсем гладко. Там щеше да има твърде много „подводни рифове“ и опасности. И така, той му заяви:
— Не, няма да идваш при мен. Ще гледам да седна така, че да можеш да ме видиш веднага щом открехнеш вратата на залата, където ще е балът. Ако това не стане докато трае увеселението, тогава огледай се за мен, когато си тръгваш. Естествено по всяко време ще съм на твое разположение и…
— А-а, тъй значи! — прекъсна го Едуард. Беше разбрал за какво всъщност става въпрос. — Имате известни опасения, нали?
— Обичам във всички неща да проявявам предпазливост. Изисква го професията ми, а го препоръчвам и на теб. Залогът е твърде висок. Ти обичаш онова момиче. Друг ще танцува с нея през цялата вечер. Любовта и ревността лесно биха могли да те подведат да извършиш някоя голяма непредпазливост.
— Обещавам ви да…
— Добре, добре! — прекъсна го Арнд, като махна с ръка. — Знам, че имаш най-благородни намерения. Ще изчакаме да видим какво ще стане.
Арнд стисна ръката на младия човек и си тръгна. Мина през селото и после пое нагоре по пътя към мината. Когато стигна там, той закрачи покрай отделните постройки и се насочи към един осветен прозорец точно срещу големия комин.
Това, че детективът се ориентираше в околностите на мината толкова добре, се дължеше на старателното събиране на сведения, извършено от него много предпазливо още следобеда. Той дори беше идвал вече веднъж тук и от безопасно разстояние внимателно бе огледал терена. После обаче благоразумно беше преценил, че е по-добре да изчака вечерта и тогава да проведе изпълнението на плана си. Необходима му бе закрилата на тъмнината, понеже предполагаше, че приключението му може и да не протече съвсем безпрепятствено и безопасно. В известна степен той се одързостяваше да влезе в бърлогата на звяра.