Детективът почука на малкото стъкло, плътно закрито отвътре с перде. Някакъв глас подвикна:
— Ей сега идвам!
Само миг след това се отвори вратата до прозорчето и на прага й се показа една жена.
— Какво има? — попита тя.
— Тук ли живее пазачът Лаубе?
— Да.
— Мога ли да разменя няколко думи с него?
— Влезте, влезте!
— Предпочитам отвън да му кажа каквото имам да му казвам.
— Но тук е студено, а той е седнал да се храни.
— Няма значение. Ако е необходимо, ще почакам малко. И освен това мъжът ви може да остави яденето за няколко минути.
Тези думи прозвучаха толкова категорично, че жената не посмя да възрази. Тя изчезна и скоро след това се появи пазачът Лаубе, за когото бе споменал Едуард във връзка с тайното послание в големия дъб.
— Защо не искате да влезете в стаята? — навъсено попита той, без ръката му да изпуска дръжката на отворената врата.
— Имам си някои съображения — многозначително заяви Арнд. — Задачата ми е от по-особен характер. Я затворете вратата!
Пазачът колебливо се подчини, после огледа непознатия, доколкото му позволяваше тъмнината, и забеляза как с десница той потърка дясното си око.
— Аха — рече Лаубе успокоен и сякаш неволно направи същото движение като своя късен гост. — И какво желаете?
— Всъщност би трябвало вече да сте се досетили.
— Да се досетя ли? — престори се пазачът на ни лук ял, ни лук мирисал. — Защо?
— Затова! — отвърна Арнд и повтори тайния разпознавателен знак на бандата на Горския призрак. И същевременно се покашля многозначително.
Ала Лаубе беше предпазлив човек. Само бавно и замислено поклати глава.
— Не би навредило, ако благоволите да се изразите малко по-ясно — рече той. — Продължи ли така, няма да стигнем доникъде и само ще измръзнем в тази студена нощ.
— Тогава ще ви посъветвам после да изпиете един горещ грог. Това помага — усмихна се Арнд, извади кесията си и подаде на пазача цял талер.
Лаубе хвърли бегъл поглед на монетата и я пусна в джоба си.
— Благодаря — промърмори той. — Изглежда, не сте лош търговец. Знаете, че първо трябва да се вложи нещо в търговията, за да потекат печалбите.
— С тези думи улучвате точно в десятката — кимна Арнд. — Наистина мисля за една сделка, и то за една доходна сделка.
— Тъй, тъй. Но времената са лоши.
— Знам. Та нали и снощи местните делови хора понесоха тежък удар.
— Снощи ли? Тук?
— Ами да, в Хайнгрунд.
Тогава Лаубе реши отново да си пробва актьорските способности, за да бъде по-сигурен.
— Господине — кипна той, — за какво ми говорите? Надявам се, не си мислите, че имам нещо общо с контрабандистите!
Но Арнд остана съвсем спокоен. Той се засмя и сложи ръка върху рамото на Лаубе.
— Естествено, че си го мисля, драги приятелю! Иначе не бих дошъл тъкмо при вас. И аз съм от тези делови хора… или по-точно казано, много ми се иска да стана един от тях, искам с тяхна помощ да пренеса нещо през границата. Хайде, стига сте се престрували! Жалко за изгубеното време. Нали виждате, че съм посветен във всичко! Просто ми отговорете на въпроса мога ли да поговоря с предводителя им?
— Кого имате предвид?
— Е, него, великия непознат!
— Познавате ли го?
— Не, нали иначе можех да си спестя идването при вас като при посредник. Освен това ми казаха, че изобщо никой не го познавал.
Все още цялата работа се виждаше на пазача малко съмнителна. Ала Арнд не отстъпи и в крайна сметка упоритостта му победи. След като още един талер се озова в джоба на Лаубе, той заведе непознатия до една дъсчена барака и отвори вратата й.
— Почакайте вътре! Ще видя какво може да се направи. Арнд направи две крачки навътре в бараката и забеляза, че по-голямата й част бе изпълнена със снопи слама. Преди да се отдалечи, Лаубе се накани да заключи вратата, но детективът не му позволи.
— Чакайте! Няма да допусна да ме затворите. Бъдете тъй добър да не забравяте, че и аз трябва да съм също така предпазлив, както и вие! А сега вървете! Ще ви чакам тук при отворената врата.
По заглъхващия шум от стъпките му Арнд разбра, че Лаубе наистина се отправи към жилището си. Още някоя и друга минута детективът напрягаше слух, но после се настани възможно по-удобно върху един висок куп слама. Подпря глава с двете си ръце и взе да обмисля положението. То не беше безопасно. Но за него това не беше нищо ново. Даже му харесваше. И така с голямо любопитство зачака да види какво щеше да се случи.