— Опитах се да го убедя.
— И въпреки това нищо ли не каза?
— Спомена само, че го изпращали да отиде до Брайтенау. И нито дума повече. Щом дори на мен не се довери, значи работата трябва да е много важна.
— Странна история — обади се Арнд. — Посред нощ да тръгне за Брайтенау! Това ме кара да се замисля. Не е изключено да е било нещо, за което всъщност да се нуждае от помощта ми или поне от моето присъствие! Хмм… ще проверя какво е станало.
Лесничеят смаяно зяпна детектива.
— Невъзможно е сега посред нощ в такава тъмнина да хукнете към Брайтенау…
— И нямам подобно намерение — прекъсна го Арнд.
— Нямам подобно намерение! — повтори добрият лесничей и поклати глава. — Че какво друго искате да направите? Значи моя милост си седи тук, от ядове оставя лулата си да угасне, блъска си главата над туй и над онуй така, че мозъкът му завира, а когато се наложи да се действа, излиза, че пак доникъде не е стигнал. А господин братовчедът просто заявява, че…
Докато говореше, Вундерлих крачеше нагоре-надолу из стаята. Най-сетне спря, стъписа се и учудено погледна към вратата, зад която в същия миг братовчедът Арнд изчезна.
— Ама че маниери! — промърмори старият.
После се ослуша навън. И наистина, неговият гост излезе и потъна в зимната нощ.
Лесничеят изобщо не разбра смисъла на поведението му. Ала Арнд знаеше много добре какво прави. Той бързо взе да гази из снега, слизайки надолу към Хоентал. У Хаузерови все още светеше. Добре, че хората не си бяха легнали. Сега детективът можеше да научи нещо повече за странното поръчение, което Едуард имаше да изпълнява в Брайтенау.
Той влезе във всекидневната, където майката и бащата на младежа все още седяха и разговаряха след излизането на Хофман. Попита ги за Едуард.
— За съжаление той не си е у дома — заяви бащата.
— А не знаете ли къде мога да го намеря? — осведоми се детективът, който искаше да разбере доколко родителите бяха посветени в тайните на сина си.
— Знам много добре — отвърна старият, — но мисля, че няма да имате голяма полза, ако ви кажа. Мога ли да попитам, кой сте вие?
— Извинете ме, че не се представих веднага — усмихна се посетителят. — Името ми е Арнд. Идвам от лесничея Вундерлих. Той ми каза, че синът ви се е отбивал при него и предполагам, че ние двамата имаме нещо да обсъдим.
— Непознатият от лесничейството! — радостно възбуден възкликна старият Хаузер. — Слава Богу! Виждаш ли, жено, Господ веднага ни изпраща един човек, от когото се нуждаем.
— Имате нужда от мен, така ли?
— И още как! Тъкмо днес синът ми каза, че ако някой път в негово отсъствие имаме нужда от съвет, да отидем до лесничейството.
— Добре е направил. Е, сега съм тук и с удоволствие се поставям на ваше разположение!
— Господине — започна старият Хаузер, който беше флегматичен и непохватен като повечето планинци, живеещи в Ерцгебирге, — вие сте разрешили на сина ми да сподели с мен някои неща. И така, аз знам, че пред мен е застанал един човек, на когото дължим благодарност и който ни желае доброто. Нашият Едуард е арестуван! Арнд се стъписа.
— Какво казахте? Арестуван ли?
— Да, господине.
— Но това е просто немислимо! И защо?
— Задържали са го като контрабандист в гората край Фьоренщег.
— Невъзможно!
— И все пак е възможно, господине! Даже твърдят, че той бил Горския призрак. Намерили са едно писмо, което е имал непредпазливостта да напише и да изпрати на търговеца Щраух…
— А-а! Мислех си, че така ще стане!
— Какво? Знаете за писмото?
— Самият Едуард ми спомена за него.
— И не го предупредихте?
— Вече беше твърде късно. Беше изпратил писмото.
— А не знаете ли каква цел е преследвал с него?
— Да, знам. Но, моля, продължете! Не е възможно да са го арестували само заради писмото.
— Не, наистина, не, но са намерили у него контрабандна стока.
Арнд спокойно поклати глава.
— Вашият Едуард не е контрабандист!
— Бога ми, не е! Самият той не знаеше да е извършил нещо противозаконно, но когато го претърсили, все пак са открили у него въпросната стока, и то под подплатата на палтото.
— Под подплатата на палтото? И каква стока?
— Дантели, скъпи черни дантели!
— Дантели?
— Да. А сега ви питам: откъде ще вземе Едуард такива дантели? Абсолютни глупости! И там е цялата загадка.
— Хмм! Интересува ме един друг въпрос: как е станало така, че са търсили най-настоятелно тъкмо под подплатата на Едуард?
— По искане на Фриц Зайделман.
Изненаданият Арнд рязко вдигна глава.
— Фриц Зайделман? Да не би той да е направил донесението срещу сина ви?