— Да. Дори е придружавал униформените служители по време на нощната им акция.
— Човек би могъл да си направи твърде странен извод — замислено промърмори Арнд. — Дантели — подплатата — Зайделман — Ангелика — хмм!
Старият Хаузер се сепна. След споменаването на името на Ангелика той се сети и за нея.
— Значи знаете вече и за онази работа с Енгелхен?
— Какво имате предвид? — отвърна детективът на въпроса с въпрос. — Цялата история, станала по време на бала, ми е известна, а…
— Не, не — прекъсна го тъкачът. — Друго е, и момичето е задържано.
— Но това е вече прекалено! Че какво престъпление е извършила госпожица Хофман?
— Тя стреля по Фриц Зайделман.
— Кога? Защо? Разкажете ми всичко!
Хаузер подробно го осведоми за инцидента, довел до задържането на Ангелика. Накрая се разгневи и се впусна в неспирни обвинения срещу Зайделманови, като ги нарече главни виновници за всички нещастия. Но Арнд не го остави да довърши.
— Доколкото схващам положението — заяви той най-спокойно, — то не е чак толкова лошо за момичето. Както казват юристите, тя е действала в афектирано състояние и това намалява вината й. А и младият Зайделман не е пострадал кой знае колко много.
— Наистина, ако питат мен, този подлец заслужава далеч по-суров урок.
— Драги ми Хаузер, за момичето така е по-добре. Естествено аз разбирам вашия гняв. Знам какъв лош номер са ви изиграли вече Зайделманови.
При тези думи старият Хаузер поклати глава.
— О, не, господине, вие нищо не знаете! Тук са намесени и някои други неща, случили се в далечното минало.
— Какви неща?
— Ах, по-добре да не говорим за тях.
— Ами ако много настоятелно помоля! — не отстъпи Арнд.
— Е, понеже сте близък с Едуард, ще ви направя тази услуга, макар никак да не обичам да се ровя в тази история. Преди години един мой братовчед се ожени за младо момиче, което бе задиряно от Зайделман (имам предвид бащата), въпреки че той беше вече женен. След няколко години при злополука в мината братовчед ми умря, а братовчедката постъпи на работа у Зайделманови.
Арнд дишаше тежко.
— Продължавайте! — помоли той със странно предрезгавял глас.
— Ами останалото може да се разкаже с две-три думи. Зайделман продължи да я задиря, но тя винаги го отблъскваше.
— Но защо младата… младата жена просто не е напуснала дома на този мерзавец?
— Господине — отвърна Хаузер, — вие знаете ли какво е бедност? Някога гладували ли сте? А и в случай че самият вие не желаете безропотно да теглите хомота, нима все пак няма да сведете глава дори и пред най-върлия си враг, ако по този начин бихте избавили детето си от най-ужасна мизерия?
— Разбирам. Вашата братовчедка е имала дете, нали?
— Да, момче. Казваше се Френцхен. И така тя остана на служба у Зайделманови, като продължаваше храбро да се съпротивлява срещу неговите домогвания.
— Много смело и благородно от нейна страна.
— Да, благородно — кимна Хаузер, — но и съдбоносно. Един ден на госпожа Зайделман й била открадната скъпоценна гривна и мъжът й обвинил моята братовчедка в кражба. Отведоха я в предварителния арест и скоро тя умря там от мъка.
Подпрял челото си с ръка, Арнд мълчеше. Разказът на Хаузер силно го развълнува. Старият тъкач нямаше никаква представа какво съобщаваше на своя слушател. Едва сега Арнд прозря подлите кроежи, на които майка му бе станала жертва. Значи било е така: понеже неговата майка упорито е устоявала на задирянията на един мръсник, обзет от жажда за мъст, чрез долни интриги той я е вкарал в гроба. Детективът изпадна в такова настроение, каквото му беше непознато до този момент. Изпита силното желание посред нощ да се вдигне, да отиде при Мартин Зайделман и да го стисне за гърлото.
Тъкачът забеляза силното вълнение на Арнд и го попита:
— Тъжна история, нали? Е, да, за нас, бедните хора, никак не е хубаво да се връщаме към тези стари спомени. Понякога така ни става почти непоносимо да продължаваме да влачим този тежък живот…
Арнд положи усилие да се овладее.
— Ами хората от селото? — попита той. — Те повярваха ли във вината на вашата роднина?
— Никой не повярва. Но изобщо не им се предложи случай да дадат показания в нейна полза, защото не се стигна до съдебен процес. Малко преди него братовчедката умря… както казваха всички, от мъка.
— И какво стана с момчето?
— С Френцхен ли? Отначало остана при баба си и дядо си, а когато малко след това и те умряха, изпратиха го в сиропиталището. По-късно го взе едно богато семейство. Сигурно му е добре, ако е още жив. Тук, в Хоентал, никой не чу повече нищо за него.
Арнд напълно се беше овладял.
— Благодаря ви, драги Хаузер, вашият разказ ми отвори очите за някои неща относно Зайделманови. Сега виждам всичко по-ясно от преди. Но да се върнем пак на вашия син! Нямате ли никаква представа какво е правил в гората? Лесничеят Вундерлих спомена за някакво поръчение, което е трябвало да изпълни в Брайтенау.