— Да, така е. Едуард се върна от града към обед и ми каза, че привечер трябвало да отиде до Брайтенау. Обаче не ми спомена какво ще прави там. Но тази вечер, след като го бяха арестували, призна, че в странноприемницата „Златния вол“ в окръжния град се срещнал с непознат господин, който го помолил да занесе едно пакетче с някакви документи до Брайтенау.
— Какви документи?
— Тъй и не разбрах. Криминалният комисар конфискувал документите. Но всъщност вие би трябвало да знаете всичко това.
— Аз ли? От къде на къде?
— Защото от цялата бъркотия, изглежда, само едно ми стана ясно, а именно, че поръчителят на Едуард трябва да е много добър ваш познат.
— Лъжа и измама? — силно извика Арнд. — Но сега започвам да разбирам. Надушили са следите ми, а вашият син е попаднал в ръцете на един мошеник, на един враг, който иска да го погуби!
— Горе-долу и ние така си помислихме. Дано Бог го вземе под закрилата си.
— Е, добре — разгневено каза детективът, — за ваше успокоение мога веднага да ви уверя, че молитвата ви към Всевишния е вече чута.
— Какво? Правилно ли ви разбрах? Молитвата ни е чута?
— Да. Няма защо да се тревожите за Едуард. Той няма да остане дълго в ареста.
— О, господине, де да беше истина!
— Истина е. Синът ви е невинен. Някой тайно е зашил дантелите под подплатата на палтото му. После кой знае какво са му надрънкали, за да се нагърби с някакво поръчение посред нощ и са го склонили да пренесе документите през границата. Така в крайна сметка той неминуемо е трябвало здравата да загази.
— Но кой ще докаже всичко това?
— Аз.
— Господине, да можехте само да го направите!
— Предполагам, че дори няма да е кой знае колко трудно.
— О, щом вие го казвате, господине, значи Едуард все едно е вече спасен! Тогава няма да се страхувам за него, както и за Енгелхен. Вие сте нашият избавител от тази страшна беда. Бог да ви възнагради за всичко, което правите за нас!
Арнд махна с ръка. После изведнъж взе някакво решение, изправи се, подаде ръка за сбогуване на родителите на Едуард и им каза:
— И така, не губете надежда и имайте малко търпение! Бъдете сигурни, че Едуард скоро ще се върне!
Тъкачът изпрати късния си гост до входната врата. След това Арнд бързо прекоси селото, сви встрани по посока към гората и най-сетне отново се добра до лесничейството.
В стаята на лесничея все още имаше светлина и когато детективът отключи пътната врата на къщата, старият Вундерлих се изтъпанчи пред него.
— Хайде, влизайте, беглецо! — извика той. — Къде се бавите толкоз дълго?
— Но, мъжо! — разнесе се отвътре укорителният глас на лесничейката. — Как си позволяваш да говориш с такъв тон на господин братовчеда! Да не би да е виновен за закъснението си!
— Нищо не разбираш — изръмжа Вундерлих, който беше необичайно силно развълнуван и може би заради това изглеждаше много променен. — Нека не се скита навън по туй никакво време.
С тези думи той без много церемонии бутна Арнд да влезе в стаята. Детективът явно бе в добродушно настроение и изобщо не се възпротиви. Само най-спокойно попита:
— Какво се е случило? Защо не е бивало да бягам оттук, както сам наричате излизането ми?
Лесничеят най-после се опомни. От гърдите му се изтръгна дълбока въздишка, а на лицето му се изписа печално изражение.
— Господи, братовчеде — каза той, — ако знаехте само колко ни бяхте нужен тук! Жена ми Бербхен, аз, моят помощник, както и горският пазач, изобщо всички хора от лесничейството и селото имаха нужда от вас!
— Защо?
— Е, да, защо! Ще се вцепените от страх, щом чуете. Едуард Хаузер отиде, та се не видя!
— Хмм!
— И Енгелхен на Хофманови отиде, та се не видя! И двамата ги замъкнаха в затвора. В затвора! Не е ли ужасно?
Старият бе завладян от толкова силно състрадание, че беше забравил да пъхне между зъбите си лулата, която иначе едва ли някога угасваше. Той стоеше насред стаята и очаквателно поглеждаше към Арнд. Но за свое удивление забеляза, че детективът нито се изненада, нито се смути.
— Вече знам всичко това — рече Арнд. — И дори направих каквото можах по въпроса.
— Вие сте…?
— Да. Посетих Хаузерови и ги накарах да ми разкажат най-подробно какво е положението на нещата. Лека-полека разбрах, че няма да ми е особено трудно да изясня този случай и да докажа невинността на Едуард. Ще успея да измъкна и момичето.