Но и в съня си чуваше смехът на онова момиче… Той се стресна и се огледа. Не видя никакво момиче, но към него вървеше набит мъж на средна възраст в официална тога. Човекът се подпираше на патерица. Гай скочи на крака, изчервен от смущение.
— Гай Мацелий Север?
— Да, аз съм.
— Така и предположих — човекът се усмихна. — Аз съм Лициний. С баща ти сме стари приятели и за мен е удоволствие да приема сина му. Добре ли е Мацелий?
— Беше добре, когато го оставих преди няколко дни.
— Чудесно. Е, млади човече, искрено се надявах, че той сам ще отдели време да ме посети, но и ти си добре дошъл. Като знаеш каква уговорка имаме с баща ти от много време насам, можеш да ми вярваш, че с нетърпение очаквах да те видя.
По целия път от Дева дотук Гай се убеждаваше, че няма да допусне да го принудят на прибързан брак, но не можеше да започне да възразява на стария приятел на баща си още от мига, в който го видя за първи път. Беше се съгласил да дойде тук заради Ейлан, и трябваше да е доволен, че Лициний е толкова добронамерен към него.
— Да — каза той колебливо. — Баща ми спомена нещо…
— Надявам се да е споменал — каза сухо Лициний. — Това бе решено кажи-речи още след раждането ти. В името на Митра, момче, ако Мацелий не ти беше казал, щях да реша, че е започнал да изглупява от старост.
Въпреки грубоватото си държане Лициний бе първият откровено дружелюбен човек, когото Гай срещаше от доста време насам и той започваше да му става симпатичен — въпреки вътрешната му съпротива. Очевидно прокурорът се отнасяше към него като със сина на стар приятел и свой бъдещ зет — а бе минало много време, откак Гай се бе чувствал като част от нечие семейство. Със свито сърце той си каза, че за последен път се бе чувствал така добре в дома на Бендейгид. Ейлан, Кинрик — какво щеше да стане с тях? Щеше ли някога да разбере? Измъчваше се от тези мисли по целия път до Лондиниум и си каза, че вече е редно да престане.
— Е, синко — поде Лициний, — сигурно умираш от нетърпение да видиш невестата си.
Гай си каза, че сега е моментът да обясни истинското положение, но като виждаше радостта на стария човек, не можа да се принуди да проговори. „Нали ме предупредиха, че ако се опитам да видя Ейлан отново, тя ще пострада“ — каза си той. Може би наистина най-добре щеше да бъде да извърши всичко, което се изискваше от него. „Или може би просто си търсиш повод да избегнеш неприятните обяснения?“
Но Лициний вече бе повикал един прислужник.
— Повикайте господарката Юлия — нареди той.
Гай си каза, че това е последният момент, в който би могъл да каже, че няма намерение да се замесва в този фарс с уредения брак — но прокураторът вече го бе поздравил и се отправяше, накуцвайки, към вътрешността на къщата.
— Тя ще дойде всеки момент. Оставям ви сами, за да се опознаете — подхвърли той през рамо.
И преди Гай да измисли какво да каже, за да го спре, потъна в сенките на градината.
Юлия Лициния домакинстваше в къщата на баща си, откак майка й почина преди три години. Беше единствено дете и от най-ранна възраст знаеше, че ще вземе за съпруг този, който й посочи баща й. Когато той й съобщи, че е уредил брака й със сина на стария си приятел Мацелий, тя си каза, че поне бъдещият й съпруг няма да е някой патриций, достатъчно стар да й бъде дядо — както бе станало с повечето й приятелки. Когато баща й се появи в атриума32, тя се опитваше да изглежда безразлична и ровеше из листата на една смокиня, за да намери зрели плодове.
Лициний каза, широко усмихнат:
— Той пристигна, детето ми — Гай Мацелий младши, бъдещият ти съпруг. Иди да го видиш и ми кажи какво ти е мнението за него — в края на краищата, ти ще се омъжваш, не аз. Мисля все пак, че ако този млад човек не ти хареса, трудно ще може да ти се угоди.
Юлия вдигна поглед към баща си и каза:
— Не го очаквах толкова скоро.
Но всъщност тя не държеше бракът да се бави още дълго. Очакваше с нетърпение да има собствен дом и бе убедена, че когато роди син на този млад легионер той ще я обикне и ще държи на нея. Вече имаше опит в поддържането на домакинство, но копнееше за обичта на свои деца. Беше твърдо решена да не измами очакванията на съпруга си както собствената си майка — и да му роди наследник.
— Аз също не го очаквах — кимна баща й, все така усмихнат. — Щеше ми се момичето ми да остане още някой и друг месец у дома. А сега сигурно ще трябва да си взема някоя стара вдовица, за да ме гледа. Доколкото разбирам, момчето се е забъркало в някаква история с момиче от местните и сега Мацелий бърза да го ожени. И така…