„Никакво дете не е тя“ — помисли си Гай. Първата среща му бе напълно достатъчна, за да го убеди, че последното нещо, което можеше да се каже за нея бе, че е безобидна.
— Разбира се — казваше прокураторът, — сватбеното тържество няма да мода се организира за ден-два — явно се опитваше да говори шеговито. — Току-виж, хората си казали, че Юлия е оплела конците, ако я омъжим на бърза ръка за някакъв непознат. Трябва да дадем възможност на рода ни и на другите патриции да те опознаят и оценят по достойнство.
Нали тъкмо това бе поводът за тази сватба, мислеше си мрачно Гай — само че в случая младоженецът беше оплел конците. Разбираше, че Юлия няма да се съгласи на припрян брак с някакъв непознат, дошъл кой знае откъде — както каза прокураторът. Редно бе да й се даде възможност да се омъжи като почтено момиче от обществото, в което бе свикнала да се движи. Освен това, когато се опознаеха по-добре, момичето можеше да реши, че той не й се нрави, и тогава дори собственият му баща не би могъл да го вини за провала на сватбата.
Лициний потупа писмото от Мацелий, което още държеше в ръка.
— Официалният повод за пристигането ти тук е, че минаваш под прякото ми командване. Досега сигурно си мислел, че един млад офицер няма нужда да разбира от пари и сделки, но ако един ден ще командваш цял легион, редно е да научиш как се събират парите, с които храним и обличаме толкова войници! Тази служба сигурно ще ти се стори лесна, след като си бил толкова време на границата. Вярно, Лондиниум не е Рим, но все пак е голям град и расте с всеки изминат ден — имай предвид, че жените няма да те оставят на мира, защото кажи-речи всички офицери от щаба на губернатора заминаха с него на север.
Той помълча. Внезапно погледът, който отправи към Гай се промени и стана суров и подозрителен.
— Разбира се от само себе си, че докато си тук, няма да допусна нарушаване на добрите нрави. Ще живееш под един покрив с Юлия, но ще я почиташ като своя сестра — въпреки че постепенно всички ще научат, че сте сгодени от детинство. До сватбата…
— Татко! — прекъсна го възмутено Юлия. — Наистина ли вярваш, че ще опозоря и тебе, и себе си?
Погледът на Лициний омекна.
— Сигурен съм в теб, момичето ми — каза той. — Просто исках да изясня някои неща на този млад човек.
— Можеш да си сигурен и в мен — измърмори Гай. Така или иначе, прокураторът нямаше от какво да се безпокои. Гай не можеше да си представи как Юлия става жертва на непреодолима страст. Беше толкова различна от Ей, която винаги мислеше първо за него — и сега щеше сама да понесе последствията от своята всеотдайност.
Дали и нея щяха да принудят да се омъжи набързо за някой „подходящ“ мъж? Изведнъж я видя пред себе си — измъчена, разплакана, нещастна. Можеше дори да я бият! Тя също беше от благороден произход и бракът с нея сигурно щеше да бъде ласкателен за някой мъж от местното население — също както бракът му с Юлия носеше политическа изгода за неговия баща.
„И все пак си мисля, че ако се опитат да я омъжат, тя ще откаже, мислещ той. Много по-непреклонна е от мен“. На моменти бурната им любов почти я плашеше — или по-скоро се боеше от силата на собствените си чувства.
Юлия се усмихна с престорено плах вид. За Гай беше ясно, че сцената се разиграва за успокоение на баща й. Разговорът им през последния час го бе убедил, че Юлия беше плаха, колкото и бойните слонове на Ханибал33. Явно единствено баща й можеше да я счита за притеснително момиченце, но разбира се бащите последни научаваха какви са децата им всъщност.
Мислите му отново се върнаха към Ейлан — на времето нейният баща също му имаше доверие, и ето какво се случи. Не можеше да се сърди на прокуратора за предупреждението.
Задълженията на офицер от щаба на прокуратора включваха куп задачи, които сигурно нямаше да представляват проблем за Валерий, но Гай измъчваше с тях мозъка си също тъй, както тормозеше тялото си през първите няколко седмици от военната си подготовка. За щастие тези задачи биваха често прекъсвани от по-поносимото задължение да ескортира гостуващи високопоставени лица.
Той не бе привикнал още към живота в голям град, но скоро започна да се ориентира доста добре. Гней Юлий Агрикола, губернаторът, имаше амбициозни строителни планове за цялата провинция — но най-вече за Лондиниум. Британците бяха селски хора, докато за римляните животът поначало се въртеше около големите градове, с техните магазини, бани, игрища и театри. Голям мост свързваше Лондиниум с южния бряг на реката, а на север и запад тръгваха големи пътища с каменна настилка. По тези артерии пулсираше търговията — идваха стоки от всички краища на провинцията; корабите, които приставаха по доковете, носеха товари от най-далечните ъгълчета на империята.
33
Ханибал (247–183 или 181 г. пр.Хр.) — картагенски военачалник, един от великите пълководци на древността, водил войските на Картаген срещу Рим във Втората пуническа война (218–201 г. пр.Хр.). (Б.пр.)