— Наслаждавай се на времето, което прекарваш сега с Юлия, момче — казваше нерядко Лициний и го потупваше по рамото, — защото занапред често ще ви се налага да се разделяте за дълго. Нищо чудно скоро да те изпратят в Дакия39 или по кой знае какви други гранични земи.
Двамата знаеха много добре, че за да напреднеш, трябва да си служил всички краища на империята — назначението на висок пост в някоя от провинциите, като префект или прокуратор например, обикновено се получаващ към края на военната кариера.
Това бяха най-важните години за един млад мъж, ако искаше да си създаде име. От доброто име — и не на последно място от връзките — зависеше високият пост, към който се стремеше за в бъдеще. Щеше да се наложи, разбира се да прекара и известно време в Рим — това поне очакваше с нетърпение. А междувременно той се зае сериозно да изучава механизма на държавния апарат в Лондиниум, който постепенно се превръщаше в умалено копие на Рим.
Измина цяла година, при това много по-бързо, отколкото Гай бе си представял. От време на време от Рим пристигаха тревожни вести. Междувременно императорът бе укрепил позициите си, като бе успял да убеди сената да го изберат за доживотен цензор40 и да гарантират консулската му длъжност за още десет години. Патрициите мърмореха, че това е част от заговор да се отнеме властта на сената, но не предприемаха нищо, а войската засега бе напълно доволна от императора, защото бе увеличил заплатите с една трета. Като офицер Гай не можеше да не бъде доволен, но не можеше и да си затваря очите. Ясно бе накъде духаше вятърът. Домициан все подчертаваше пренебрежението си към останките от демократичните институции, и по-явно от своите предшественици изразяваше мнението си, че са остарели и направо казано, неудобни.
Няколко месеца след сватбата Лициний нае учител — твърдейки, че го взема предимно заради Юлия, за да започне да учи гръцки и малко по-изискан латински, но за съжаление настоя и Гай да присъства на уроците.
— Ако отидеш в Рим, ще ти се наложи да говориш добър гръцки и по-аристократичен латински — настоя тъстът му.
Гай възрази засегнато. Мацелий бе държал много на образованието и той говореше от най-ранното си детство латински също тъй добре, както и майчиния си келтски диалект.
— Обикновеният латински е достатъчно добър за мен — съпротивляваше се той.
— Несъмнено е достатъчно добър за военен лагер — упорстваше Лициний, — но вярвай ми, ако се наложи да говориш в сената, по-добре ще е да си говориш на келтски, отколкото на простонароден латински.
Гай искаше да допълни, че баща му говори на същия този латински, но после си каза, че действително на Мацелий никога не му се бе налагало да говори пред римския сенат. Нямаше да му навреди да изучи и гръцки, който си остане езикът на образованите хора в цялата империя. Тъй или иначе, уроците продължиха дълго. Към края на лятото Юлия беше вече бременна и се чувстваше толкова зле, че освободиха учителя.
Междувременно обаче Гай бе научил достатъчно гръцки, за да разговаря с някои от домашните роби на родния им език. Обичайната му събеседница беше Карис, личната прислужница на Юлия, която бе родена в Митилини, на остров Лесбос. Един от освободените роби, който работеше при него, бе дошъл в Британия като секретар на един от предишните губернатори, и срещу няколко сестерции с радост се зае да поправя акцента му и да го изслушва, докато Гай рецитираше наизустените речи на Цицерон пред сената, за да подобри стила си.
Беше се амбицирал да надмине Юлия, ако тя изобщо решеше да поднови уроците си след раждането на детето.
Измина и зимата. Когато наближи първата годишнина от сватбата им, Юлия вече се чувстваше много по-добре. Затова тя не възрази, когато Лициний предложи на Гай да отиде на лов с някакъв заможен сенатор, който твърдял, че е бил целия път до Британия, само за да отиде на лов за глигани. Лициний нямаше особено високо мнение за госта, но политическото му влияние според него бе огромно, и затова реши да го поласкае като изпрати собствения си зет да го съпровожда.
Юлия бе дори облекчена от временното му отсъствие. Като повечето мъже Гай приемаше всяко оплакване като изискване за незабавна помощ. И тъй като не само не бе в състояние да й помогне, но беше и непосредствен причинител на сегашното й състояние, бе започнал да реагира раздразнително всеки път, когато тя се оплачеше, че й е зле или решеше да сподели с него тревогите, обичайни за всяка бременна жена. Баща й също не можеше да я разбере, а гордостта й пречеше да се доверява на роби.
40
цензор — в древния Рим магистрат, чиито първоначални задължения на регистратор на имената и собствеността на гражданите постепенно прерастват в надзор над самите сенатори и морала на тяхното поведение. (Б.пр.)