Затова още същата сутрин, когато Гай замина на лов, Юлия тръгна към храма на Юнона. Прислужничката й Карис мърмореше, че трябва да изминат целия път пеш, но Юлия бе сигурна, че от люлеенето на носилката ще се почувства по-зле.
Евнухът, който охраняваше входа на храма, им каза да почакат, докато жрицата ги повика, но Юлия не се раздразни. След уморителното ходене по прашните и оживени улици мракът и прохладата на храма й действаха успокоително. Беше й приятно да поседи, загледана в боядисаната статуя на богинята.
„Domina Dea…41 — молеше се тя, — мислех си, че ще бъде толкова лесно! А робините непрекъснато говорят за жени, умрели при раждане, и си мислят, че не ги чувам. Не се страхувам за себе си, богиньо, но ако бебето ми умре? Ако приличам на майка си — всичките й деца са умирали, преди да навършат година, оцеляла съм само аз! Баща ми има своята политика, Гай — военната си кариера. Единственото нещо, което мога да сторя аз, е да им осигуря наследник! — тя спусна воала над лицето си, за да не я видят, че плаче. — Помогни ми да родя здрав син… Моля те, Богиньо, моля те!“
Стресна се, когато евнухът докосна леко рамото й, избърса очите си и последва във вътрешното помещение. Опитваше се да не мисли за упоритата болка в кръста.
Върховната жрица на Юнона беше жена на средна възраст, нарисувала лицето си в явен опит да изглежда по-млада. Острият й поглед видимо оценяваше скъпите дрехи и накитите на посетителката. Тя се обърна към младата жена с такава преливаща любезност, че Юлия се отдръпна подозрително.
— Страх те е от раждането — по-възрастната жена я потупа по ръката. — Нали ти е за първи път, разбира се, че ще се страхуваш…
Юлия отново се поотдръпна и загледа плахо жрицата. Нима тази жена не разбираше, че не се бои за себе си?
— Искам да родя син — започна тя, но се закашля от острата миризма на парфюма, с който се бе намазала жрицата.
— Разбира се, разбира се. Направи жертвоприношение и богинята ще ти помогне.
— Какво животно трябва да купя за жертвоприношението?
— Виж какво, мила моя… — жената загледа съсредоточено многобройните си пръстени. — Животни имаме предостатъчно. Но ето, надолу, при доковете, строят великолепен храм на Изида, а не е редно Юнона да остане в тази барака като бедна роднина. Сигурно е, че тя ще изпълни желанието ти, ако не се скъпиш и подпомогнеш храма с пари.
Юлия я изгледа. Всичко бе повече от ясно. Изправи се с мъка на краката си и каза:
— Сигурна съм, че е тъй. Трябва да си тръгвам, но благодаря все пак за съвета.
Обърна се рязко и напусна храма, без да погледне назад. Съжаляваше само, че не е достатъчно висока, за да постигне по-добър ефект. Жрицата остана със зяпнала уста.
Но когато излезе навън, тъпата болка в кръста, която я мъчеше от сутринта, се усили толкова рязко, че за миг дъхът й спря.
— Господарке! — Карис дотича веднага, за да й помогне.
— Иди да повикаш носилка — каза задъхано Юлия, облегната на една колона. — Струва ми се, че няма да мога да се прибера пеш.
Гай се върна в Лондиниум късно вечерта. Беше се постарал видният гост да се сдобие с мечтания ловен трофей и се сбогува с него с известно облекчение. Когато прекрачи прага, завари къщата в пълен хаос — Юлия бе родила преждевременно. Детето беше момиче. Гай научи всичко от Лициний. Раждането бе приключило преди час и Юлия спеше.
Лициний заяви, че трябва да отпразнуват събитието и извади отнякъде прашно глинено шише със запечатано с восък гърло. На печата пишеше нещо на гръцки. Очевидно Лициний бе започнал да празнува сам.
— Не знам как да ти благодаря — зафъфли той прочувствено. — Отдавна мечтая да стана дядо. Какво като детето е момиче — Юлия винаги ми е носила само радост и я предпочитам пред четиридесет синове, пък и сега ти си ми като син. Сигурен съм, че следващото ще е момче.
— Дано си прав — каза Гай. Ако не станеше така, вината не беше негова. В края на краищата, той вече имаше син.
— Това вино го пазя от деня, когато Юлия се роди, за да бъде отворено при раждането на първородния ми внук — каза Лициний и счупи печата. — Да пием, синко. Няма смисъл да разваляме хубавото вино с вода.
Гай не беше вечерял и би предпочел първо да се нахрани и да изпие една кана бира, но в кухнята също цареше пълна бъркотия и той едва успя да открие парче студено месо и малко хляб. Примири се, че ще трябва да си легне гладен и най-вероятно пиян, и се присъедини към развеселения Лициний.