— И какво ти е мнението за короната на империята? — боядисаните й клепачи трепнаха кокетно. Това бе един от въпросите, които Гай вече бе чул стотици пъти. Беше научил и отговора си наизуст.
— Мисля, че великолепието на града бледнее пред красотата на обитателките му — отвърна той учтиво. Ако събеседникът му беше мъж, заменяше „великолепие“ с „мощ“ и „красота“ със „слава“.
С това си спечели нов сребрист кикот. За щастие домакинът му се притече на помощ и го отведе към перистила45, където облечените в тоги мъже се бяха подредили като собствените си статуи. Гай се присъедини към тях с облекчение. И разговорът с мъжете криеше опасности, но там се ориентираше малко по-добре. Римлянките предизвикваха у него същото вцепенение, което първоначално изпитваше при вида на Юлия.
Но в сравнение с жените, които срещаше сега, Юлия поне беше пряма. Една-две бяха се опитали да го вкарат в леглата си, но инстинктът му за самосъхранение го караше да си спестява излишни усложнения. Ако се нуждаеше от жена, в Рим се бяха събрали най-прочутите куртизанки от всички краища на империята, а те нямаше да искат от него нищо друго освен парите му. Уменията им го караха да забрави мъката си — поне за една нощ.
Животът в римското висше общество го караше да се чувства така, сякаш препускаше по заледено езеро. Усещането беше вълнуващо, но човек никога не можеше да бъде сигурен дали ледът няма внезапно да поддаде под копитата на коня му. Понякога се чудеше дали Юлия би се справила с живота в тази среда. А ако се опиташе да си представи Ейлан тук, му се струваше, че тя би била като антилопа или дива котка сред стадо расови състезателни кобили — все красиви, но коренно различни животни.
— Разбрах, че си воювал заедно с Агрикола в Каледония…
Гай примигна. Някакъв възрастен мъж се бе обърнал към него. Забеляза веднага пурпурната лента на тогата му. Човекът явно беше високопоставен офицер и Гай си заблъска главата да си спомни името му. Повечето приятели на домакина му бяха конници и присъствието на сенатор беше голяма чест за дома му.
— Имах тази чест. Надявах се да мога да му поднеса почитанията си, когато дойда в Рим.
— Чувах, че бил в семейните си имения в Галия — тонът на сенатора беше подчертано неутрален. Гай най-после си припомни, че му го бяха представили като Марцел Клавдий Малей.
— Не мога да си представя, че се е оттеглил на почивка — усмихна се той в отговор. — По-скоро бих предположил, че всява страх божи във враговете на Рим някъде по границите, или установява Pax Romana46 в някоя от новите провинции. — Така би трябвало да бъде — тонът на сенатора стана видимо по-сърдечен. — Но те съветвам да не споделяш това свое мнение, преди да си сигурен с кого разговаряш…
Гай млъкна и отново си представи как препуска по заледено езеро. Затова пък сенаторът продължи да му се усмихва любезно.
— Тук, в Рим, не са малко тези, които ценят воинските качества на Агрикола, и всеки път, когато пристигнат вести за поредния провален поход, тези хора стават по-многобройни.
— Защо тогава императорът не се възползва от услугите му? — не можа да се въздържи Гай.
— Защото за императора победата на римското оръжие е второстепенна — най-важно е да се задържи на власт. Колкото повече хората настояват Агрикола да бъде върнат като генерал във войската, толкова повече го подозира нашият божествен господар. След година Агрикола би трябвало да се кандидатира за консул, но така, както стоят нещата, приятелите му го съветват въобще да не се опитва.
— Разбирам — каза замислено Гай. — Агрикола не е човекът, който ще се остави да пропадне съзнателно при избора, но ако успее, императорът ще се раздразни още повече. Е, каквото и да стане тук, в Рим, в Британия името му винаги ще се споменава с уважение.
— Колко би се зарадвал Тацит на думите ти! — каза сенаторът.
— Познаваш ли го? Служил съм и с него в Каледония.
Разговорът промени опасната си насока и двамата започнаха да обсъждат походите на север. Оказа се, че събеседникът му е следил събитията в Британия много внимателно. Разговаряха съсредоточено, докато бяха подканени да отидат с останалите гости в градината, за да се насладят на танца на робините от Витиния.
— Смятам да поканя неколцина приятели на вечеря идущата седмица — Марцел Клавдий Малей постави приятелски ръка на рамото на Гай. — Нищо официално, но ще се съберат хора, с които сигурно ще ти бъде приятно да разговаряш. Корнелий Тацит също обеща да дойде.
45
перистил — вътрешната приемна в римските домове, обикновено предназначена за по-неофициални срещи. (Б.пр.)
46
Pax Romana (лат.) — „римски мир“ — условно наименование на периода относително спокойствие, царяло в границите на римската империя управлението на Октавиан Август (27 г. пр.Хр.–14 г. сл.Хр.) до управление на Марк Аврелий (161–180 г.) (Б.пр.)