— Може би това е и отговорът на въпросите ни — намеси се Малей. — Въпреки че всички наричаме боговете си с различни имена, същността им е една — и тогава преклонението пред тях е еднакво оправдано.
— Вземете например Юпитер — обади се Тацит. — За нас дъбът е свещено дърво, посветено на него. Гръмотевицата е също негов символ. Германците го почитат под името Донар, британците — като Танар или Танарус.
Но Гай не беше особено убеден. Трудно бе да си представиш някой да се кланя на келтско божество в гигантски храм като онзи, посветен на Юпитер, който се издигаше на Форума. На един от приемите му показаха една жена и му обясниха, че била весталка, но като изключим малко по-достойното й поведение от това на повечето присъстващи жени, тя далеч не излъчваше внушителното благородство, което бе свикнал да счита за неразривно свързано с обитателките на Горския храм. Много по-лесно му бе всъщност да приеме Изида, египетската върховна богиня, за единосъщна с Великата богиня, на която служеше Ейлан.
— Мисля обаче, че нашият приятел от Британия постави пръст в раната — поде отново Малей. — Чудя се дали тъкмо затова бащите ни не са се борили така отчаяно срещу чуждите култове и не са ги допускали в границите на Рим — помислете си как са били пропъдени последователите на Дионис и Кибела. Храмът на Изида също е бил изгорен.
— Щом сме решили да направим всички народи по света част от нашата империя — възрази Тацит, — редно е да приемем и боговете им. Аз не бих се противопоставил, защото съм убеден, че ще откриете повече достойнство, чистота на нравите и искрена набожност в дома на кой да е германски главатар, отколкото в богатите римски домове. Не виждам нищо нередно, стига да се дава предимство на ритуалите, чието предназначение е да се съхрани целостта на държавата.
— Може би божественият Август е имал предвид тъкмо това, като е позволил култът към него да се шири из цялата империя — допълни Малей. Възцари се кратко мълчание.
— Dominus et Deus…48 — каза тихо някой, и Гай си спомни, че наскоро бе чул, че императорът много държи да се обръщат към него по този начин. — Това е прекалено! Нищо чудно да се върнем към дните на Калигула и да трябва да се кланяме и на коня на императора!
Гай вдигна очи и забеляза изненадано, че този, който проговори, бе Флавий Елемент, братовчед на самия император.
— По същността си pietas е духовна връзка между човека и бога, а не преклонение пред смъртни! — възкликна Сенецион. — Дори божественият Август с настоял името на богиня Рома да се свързва с неговото. При това ние не се кланяме на него като човек, а на гения му, но божественото вдъхновение, вселило се в човека. Да се счита, че обикновен човек може да разполага с доставяно сила и мъдрост, за да управлява без божествена помощ империя като нашата — това наистина би било богохулство.
— В провинциите този култ действа като обединяваща сила — отбеляза жизнерадостно Гай, за да наруши смутеното мълчание, което последва думите на Сенецион. — Когато никой няма представа от това как изглежда императорът, на хората им е по-лесно да се кланят на някакъв божествен водач. Независимо от вярата им, хората не възразяват да палят заедно ароматен тамян пред лика на божествения император.
— Никой освен християните — отбеляза някой. Всички се разсмяха. Само Флавий Клемент остана сериозен.
— Това не е повод да ги преследваме и да ги превръщаме в мъченици — каза Тацит. — Тъй или иначе култът им се шири най-вече сред робите и жените. При това вече са се разцепили на толкова много групички, че ще се унищожат помежду си и ще ни спестят това усилие.
В този момент влязоха робите с подноси, отрупани със сладкиши и сирена, и разговорът се прехвърли на други теми. Тук всички бяха цивилизовани хора и нито един от тях не би станал лека жертва на религиозен ентусиазъм. Но Гай продължаваше да си мисли, че дългът и моралът като че ли не бяха достатъчни, за да бъде нахранена човешката душа. Може би затова хората се обръщаха към чуждестранни култове като тези към Изида и Христос — защото държавната религия бе прекалено суха. А може би кървавите ритуали в Колизеума се бяха превърнали в едничката религия на римляните?
Беше разбрал и нещо друго. Сред мислещите хора в Рим — хората, чиято компания искрено бе започнал да цени — се надигаше силна опозиция срещу Домициан. Връзките с тях един ден можеха наистина да му помогнат да напредне много. Ако някога се наложеше да избира между амбицията и положената клетва за вярност пред императора, какъв щеше да бъде изборът му?
Скоро след пристигането на Гай в Рим, канцеларията на имперския прокуратор, в която работеха предимно освободени роби, се зае с рапорта на Лициний. Щяха да го прочетат и да поднесат най-важните части на вниманието на императора. Но сенаторите имаха все още достатъчно влияние, за да настоят да получат и те същите сведения, и Гай разбра колко голямо е влиянието на новите му приятели, когато по тяхно настояване той бе поканен да говори пред сената, а сетне трябваше да се срещне и със самия император.