— Кажи ми истината тогава — обърна се тя към Кайлеан. — Как нежеланото никого колибарче се превърна в жрица, която може да лови с голи ръце живи въглени?
„Кажи ми истината…“ Кайлеан се взря замислено в момичето, което бе свело светли мигли над сивите си очи, сякаш уплашено от собствената си смелост. Кои ли бяха всички истини, които щяха да се върнат да я преследват — сега, когато майчиният й език разбуди заспалото минало? Беше два пъти по-възрастна от Ейлан, можеше да й бъде дори майка, но чувстваше у момичето сродна душа, сякаш наистина й бе сестра.
— Веднага ли тръгна с Лианон за Горския храм? — настоя Ейлан.
— Не, дори мисля, че по това време Вернеметон още не е съществувал — събра мислите си Кайлеан. — Лианон бе дошла в Ериу, за да изучава мъдростта на жриците от светилището на Бригид25 в Друим-сиадх. Когато се върнахме в Британия, живяхме първо в една кръгла кула на брега на морето — далеч на север. Помня, че около кулата се издигаха наредени в кръг бели камъни, и за всеки мъж освен Върховния друид — тогава върховен друид бе друг, не Арданос — прекрачването вътре в кръга бе равносилно на смърт. Тя се отнасяше с мен като с дъщеря. Веднъж, когато някой започна да я разпитва за мен, каза, че ме намерила изоставена на морския бряг. Това не бе толкова далеч от истината — тъй или иначе, никога повече не видях близките си.
— Не ти ли липсваше майка ти?
Кайлеан се замисли, понесена от потока на спомените.
— Сигурно би ми липсвала, ако беше истинска майка — добра и любяща. Моята майка не бе такава. Не че беше зла, просто пет пари не даваше за мен — тя отново спря и се взря удивено в момичето пред себе си. „Каква е тази сила у нея, та успява да разбуди у мен толкова далечни спомени?“ Въздъхна и поде отново, търсейки най-точните думи.
— За нея аз бях наистина само още едно гърло. Веднъж, години по-късно, на пазара в Дева видях стара жена, която ми заприлича на майка ми. Оказа се, че не е тя, но не съжалих, когато го разбрах. Тогава ми стана ясно, че никога не съм имала други близки освен Лианон и останалите жени от Горския храм…
Настъпи дълго мълчание. Очевидно Ейлан се опитваше да си представи какво ли е да израснеш без никакви близки около себе си. Беше ясно колко е привързана към нея сопнатата Майри, а от Диеда знаеше, че с Ейлан са били като близначки. И все пак Ейлан никога не би могла да разговаря с роднините си така, както разговаряха сега двете.
„Все едно, че говоря със себе си, каза си Кайлеан. Или по-скоро с момичето, което бих могла да бъда — чисто и невинно“.
— Мракът и пламтящите въглени наистина ми припомнят детските години — поде жрицата и още докато произнасяше тези думи, почувства, че потъва като в кладенец, понесена надолу и назад в годините. Думите й се лееха, сякаш бе омагьосана и друг говореше със собствената й уста. — За колибата помня само, че вътре бе винаги тъмно и задимено. От дима ме болеше гърлото и все бягах навън, на брега, на чист въздух. Най-ясно си спомням виковете на чайките; чайки имаше и около кръглата кула, затова, когато най-сетне дойдох да живея в Горския храм, дълго време не можех да заспя — липсваше ми шумът на морето. Обичах морето. В спомените си от… дома — тя се поколеба за миг — виждам само деца. Майка ми винаги беше с бебе на гърдите, всички вечно пищяха и хленчеха и я дърпаха за полите — или мен, ако не успеех да се измъкна. Но дори с бой не можеха да ме задържат в къщи да меля ечемик или да бавя хленчещите хлапета. Странното е, че сега бебетата не ми пречат — допълни тя. — Сякаш приемам по друг начин тези, които като бебето на Майри идват чакани и желани, и след раждането си са обичани.
Не помня нищо за баща си освен това, че не се интересуваше от майка ми или от нас — което не му пречеше да не я оставя и година без бебе на гърдите. Сигурно съм имала вид на умираща от глад и с това съм събудила съчувствието на Лианон.
Кайлеан чуваше собствения си глас и разбираше, че в думите й няма и следа от горчивина — всички тези неща тя бе приела още много отдавна.
— Всъщност дори не знам точната си възраст. Но мина около година, след като заживях с Лианон, преди тялото ми да прояви признаци на женственост. Тогава трябва да съм била горе-долу на дванадесет години.
Жрицата млъкна изведнъж и Ейлан я погледна учудено.
„Аз съм зряла жена, жрица“. Кайлеан се опитваше да потисне внезапно обзелия я ужас, „Мога сама да обръщам в бягство въоръжени мъже!“ Но трансът, предизвикан от огъня, бе разтворил дълбочините на съзнанието й и тя се чувстваше като уплашено дете. Истина ли се криеше в трептящите пламъци или измама?
25
Бригид — келтска богиня, чийто празник отбелязвал идването на пролетта (около 1 февруари); като богиня в ирландската митология покровителства поезията и лечителското изкуство. (Б.пр.)