— Може и да си прав, но се налага да чакаме, докато Агрикола приключи с новантите. Открай време е така — завоюваме ли нова провинция, ни се налага да пазим нова граница. В дните на покойния губернатор Паулин унищожихме друидите от Мона, за да не подпалят бунтове из целия Запад. Сега пък трябва да учим каледонците да не нападат бригантите. Сигурно когато империята завоюва Ултима Туле26, ще настъпи мир и покой, но не и преди това… А засега не можем да направим нищо, освен да се постараем да подсилим бреговите укрепления — допълни цинично командирът. — Мога да наредя също един-два конни отряда да са в готовност да потеглят веднага, щом отново се чуе за пристанали разбойници. Синът ти обикаля тези земи с отряда си, нали? Натовари го тогава с тази задача, щом се върне — командирът изръмжа. — Британските племена са си наше стадо и няма да позволим да го стриже друг.
Усилването на укрепленията и планирането на набези отнемаше време. Дълго преди да бъдат издигнати нови стени от дебели греди, и да бъде прибрана оскъдната жътва на оцелялото от дъждовете зърно, Бендейгид се върна, за да придружи двете си дъщери по пътя им към Горския дом. Беше довел и кротки мулета за Майри и двете деца. Ейлан яздеше с по-голямото дете на Майри пред себе си, добре увито, за да не простине в дъжда. Тя не умееше да язди добре и й се налагаше да съсредоточи всички сили, за да се задържи на седлото зад постоянно въртящото се момче. Разстоянието не бе голямо, но ездата я измъчи и тя имаше чувството, че са пътували много дълго.
Когато най-сетне достигнаха високата дървена ограда, вече падаше мрак. Преминаха портата и Ейлан видя, че вътре има около дузина големи постройки. Кайлеан отведе Майри и децата в една от тях, която се оказа предназначена за гости, после се върна и показа една висока сграда от дебели греди. Стрехите на сламения й покрив се спускаха почти до земята.
— Това е Домът на девиците — каза тя. — Най-старшата сред младите жрици, Ейлид, е уведомена за пристигането и ще те посрещне. Ще дойда веднага щом мога, но сега трябва да отида незабавно при Лианон.
Новата луна — първата в живота на новородената дъщеря на Майри — изплува бавно на западния хоризонт. Още докато една прислужница я водеше към Дома на девиците, Ейлан с болка установи, че сестра й започва да й липсва.
Отвори се някаква врата и Ейлан прекрачи във вътрешен двор. Пред себе си видя ниска, дълга постройка, която напомняше на залата за пиршества на баща й. Щом влезе, се почувства заобиколена от цяло море непознати лица. Огледа се и почувства неизпитвана досега самота. Прислужницата беше си тръгнала. Залата й се стори огромна. Навсякъде ухаеше на ароматни треви. Една от жриците пристъпи напред и каза:
— Аз съм Ейлид.
— Къде е Диеда? — попита притеснено Ейлан. — Тя ми е роднина, надявах се да я видя сред вас…
— Диеда прислужва на Лианон и живее в уединение, защото се подготвя да участва в празника Лугназад27 — отвърна жрицата. — Братовчедки ли сте? Бих ви помислила за сестри и дори за близначки — страшно много си приличате. Кайлеан ме помоли да се погрижа за теб, защото тя сега има работа при Лианон. Ти наистина си толкова красива, колкото те описа.
Ейлан се изчерви и сведе очи. Самата Ейлид бе хубава жена — руса, с къса къдрава коса, която ограждаше лицето й с бледото си сияние като ореол. Облечена бе като всички останали млади жрици — не в тъмните одежди, които носеха вън от Вернеметон, а в дреха от небоядисан лен с много старомодна кройка, препасана със зелен тъкан колан.
— Трябва да си полумъртва от умора — поде кротко Ейлид. — Ела, дете, сгрей се на огъня и си почини.
Ейлан се подчини. Многото непознати лица я бяха зашеметили. Досега не бе се замисляла какво й предстои, след като пристигне тук. За първи път се зачуди дали не е взела решение, за което ще съжалява до края на живота си.
— Не се страхувай от нас — проговори някой до нея. Ейлан вдигна очи и видя високо, едро момиче с червеникава коса и много сериозно изражение на лицето. — На пръв поглед ще ти се сторим много, но далеч не е така. А да беше видяла мен, когато стъпих тук за първи път — как се озъртах като пленено животно и не преставах да плача! Казвам се Миелин. Живея тук от пет или шест години и вече не мога да си представя друг начин на живот. Тук са всичките ми приятелки, а един ден и ти ще намериш свои — въпреки че сега ти се виждаме странни и чужди — тя взе от раменете на Ейлан наметалото и отиде да го прибере някъде.
26
Ултима Туле — така наричали в древността Гренландия, за която се считало, че се намира на края на света. (Б.пр.)
27
Лугназад — един от четирите големи празника в келтския календар, отбелязван на 1 август. Тогава келтите чествали сватбата на своя бог на слънцето Луг, често идентифициран с Аполон. (Б.пр.)