Така стояха нещата, когато Ейлан отново тръгна с Лианон за белтейнските празненства — почти три години, след като бе положила обет в храма.
11
Наближаваше третият Белтейн, откакто Ейлан изчезна. Гай не бе стъпвал от две години в земите на ордовиците. Баща му не бе споменал повече нищо за брак с дъщерята на Лициний, но го бе прехвърлил в щаба на губернатора. В продължение на две години Гай кръстосваше Алба заедно с Агрикола — занимаваха се с „умиротворяване“ на племената из по-ниските земи — или поне искрено вярваха, че го правят. Достатъчно неприятна бе появата на разбойници като тези, които избиха семейството на Бендейгид, но много по-страшни бяха свободните племена на Север, които застрашаваха властта на Рим в Британия. Като офицер на действителна служба в римската войска по това време Гай не можеше да си позволи лукса да се отдава на скръбни спомени. Той изпълняваше съвестно дълга си, и само ако видеше някъде русо момиче със светли, сериозни очи, старите рани се отваряха. Тогава много внимаваше никой да не го види, че плаче.
Справяше се така добре, че когато походите в Каледония бяха временно прекратени, го наградиха с отпуск. Възложиха му на връщане към постоянния лагер на легиона в Дева да съпроводи група ранени войници. Останалите войници от Двадесети легион тръгнаха да строят ново укрепление някъде из планините на Каледония. Така Гай отново потегли на юг. Яздеше начело на отряд пешаци, които кретаха бавно заради раните си. Малко зад него яздеше центурионът.
— Трябва ни доверен човек, който да си отваря очите по време на празника, а ти си единственият на разположение, който говори езика така, че да не предизвика скандал. Рано или късно трябва да се изправиш лице в лице с истината, момчето ми — бе настоял баща му, когато Гай се опита да възрази. — Няма причини да не го сториш сега.
Но едва когато видя голия връх на хълма, старото укрепление, което се издигаше над морето от дървото, и чу мученето на добитъка, събран за продан на панаира, Гай осъзна колко тежък ще е денят за него. Дръпна юздите на коня и се взря замислено пред себе си. До него центурионът нареди рязко на войниците да спрат.
— Струва ми се съвсем спокойно — каза центурионът. — Панаирите са си едни и същи навсякъде. Но, разбира се, когато се намеси религията, може да стане беля — войникът се разсмя. Гай вече бе установил, че човекът е бърборко, който няма особена нужда друг да поддържа разговора. — Първите ми три години в легионите прекарах в Египет. Имаха си по един бог за всеки ден от седмицата, и на всеки се полагаше по един празник. Хубави тупаници ставаха понякога, когато се сблъскваха две шествия в центъра на града.
— Така ли? — измърмори учтиво Гай, въпреки че му бе все едно дали центурионът е служил в Египет или на другия край на света. Тъкмо минаваха през вратата, през която бе дошъл на празника заедно със семейството на Бендейгид преди три години. Изведнъж пред очите му застана малката Сенара — като жива — спомни си я как тичаше напред и танцуваше по пътя, заливайки се от смях.
И днес Гай бе облечен като местен жител — нали му бяха възложили да се движи сред хората и да внимава да не възникнат размирици — но щастливото семейство, с което бе тук преди три години, вече го нямаше.
— Как беше в Египет? — попита той припряно, надявайки се, че ще пропъди спомените.
— Ами като навсякъде — прозя се центурионът. — Огромни храмове, безобразно богати царе, и също толкова безобразно беден народ по пазарищата. Ама беше топло — добави той и потръпна — малко от тяхното слънце би ми дошло добре тъкмо сега. Омръзна ми този студ и дъжд в Британия.
Гай вдигна очи към мрачното небе. Човекът беше прав, досега не бе забелязал, че е облачно. Поне по това днешният ден се различаваше от онзи далечен празник — ако и днес грееше ярко слънце, връщането му тук щеше да бъде съвсем непоносимо.
— На теб май лошото време не ти пречи — продължаваше бърборкото. — Ти си роден по тези земи, нали? Аз пък съм от Етрурия. В наши дни взе да става почти невъзможно да намериш земляк от Италийския полуостров в легионите. Да, служил съм навсякъде — по всички краища на империята, в Египет, в Хиспания, в Партия28. В Партия разпердушиниха кохортата ни — после ме направиха центурион, сигурно защото бях един от малкото оцелели. И после ме пратиха тук. Ако е вярно това, което разправят, че бог Аполон бил открил тези земи, излиза, че не е проявил кой знае какъв вкус.