Ако пратеше някой да му намери младия британец, баща му неминуемо щеше да научи, но ако се позавъртеше из кръчмите, които обслужваха легиона, нямаше начин да не се сблъска с него.
— Да те благослови добрата Богиня29! — Валерий стисна здраво ръката му. После вратата се отвори и двамата застанаха мирно.
Само няколко дни по-късно Гай, докато си проправяше път през претъпканото пазарище на Дева, видя Кинрик, който стърчеше над тълпата. Русите му коси бяха потъмнели малко, имаше и едва набола брада. Гай се развика, но видя, че Кинрик го погледна намръщено, явно реши, че не познава този млад офицер, и понечи да продължи.
Гай изруга и се заблъска из тълпата, за да стигне по-бързо до него.
— Чакай, човече — наистина ли не ме позна?
Той спря и застана нащрек, като видя как тъмносините очи на гиганта потъмняха. Не бе възможно Кинрик да го ненавижда още за онази невинна измама — при това сега и той служеше на Рим!
— Дължа ти едно пиене за това, че ме измъкна от онази яма — каза той дружелюбно. — Наблизо продават вино — искаш ли да проверим дали го бива?
Гай си пое дъх с облекчение, когато забеляза, че бръчките по челото на Кинрик се изгладиха и той се усмихна, макар и малко унило.
— Сега си спомних — отвърна той и допълни: — Но се съмнявам, че името ти е Гауен. Как да те наричам сега, може би „трибуне“?
— Ако искаш да знаеш — поде Гауен, — майка ми наистина ми е дала името Гауен и ме наричаше така до смъртта си. Казах ти истината, доколкото беше възможно. Но тук нося името на баща си — Гай Мацелий Север. Майка ми беше от племето на силурите, затова ми казват и Силурик.
— Ако бях разбрал кой си на времето, сигурно щях да те убия — призна Кин — Но оттогава мина много време и се случиха много неща. Ще пия с теб, римлянино, или какъвто там си.
В хладния сумрак на кръчмата Гай каза:
— Много съжалявам за изгорения ви дом. Когато научих, бях също толкова разстроен, колкото ако собствените ми роднини бяха избити от онези хибернийски копелета. Радвам се, че баща ти не е пострадал, но скърбя дълбоко за майка ти.
— Рейс ми беше втора майка — отбеляза Кинрик, — но тъй или иначе, благодаря ти за съчувствието. У нас, на Север, казват, че кръвната връзка държи три поколения, а връзката по осиновяване — седем. Тя наистина ми бе като родна майка.
— Прекрасна жена беше наистина — кимна Гай. — Аз също тъгувам за нея. Ако се беше оженил за Ейлан, това момче щеше да му стане почти брат.
Но двамата се бяха родили в два враждуващи лагера — и досега това ги разделяше. „Добре поне, че не само римляните са виновни за злодеянията тук“, каза си той и продължи:
— Можах само да видя останките от пожара. Баща ми ме прати на север веднага след това. Дано съм нанесъл някой и друг удар в отплата за стореното. Зарадвах се, когато разбрах, че хибернийците са си получили заслуженото.
— Да, и аз се радвам, че бях там. За първи път през живота си не се срамувах от римската кръв в жилите си — каза Кинрик. — Често си мисля, че онова белтейнско празненство, когато ти ни беше на гости, е било последният празник за семейството ни. Малкото, които оцеляхме, сме вече разпилени.
— Бях на Свещения хълм по Белтейн тази година — поде предпазливо Гай. — Видях Диеда, и сестра ти Ейлан. Зарадвах се, като разбрах, че е оживяла.
— Да — кимна Кинрик. — Тя е жрица на Великата Богиня в Горския храм. Що се отнася до Диеда, тя е роднина на Ейлан. На мен не ми е никаква, и така ще си остане, ако продължава да стои там!
— Имам един приятел в легионите… — подхвана Гай.
— Нищо чудно при тези обстоятелства — отбеляза Кинрик и се изхили.
Гай поклати глава и продължи сериозно:
— Сестра му е женена за британец и била прокудена от семейството си. Родила им се дъщеря и живели заедно дванадесет години, но сестрата на моя приятел починала наскоро, а той разбрал, че мъжът й е преследван от властите — Приятелят ми иска да намери момичето, за да се погрижи за него.
— Преследван… — повтори замислено Кинрик. — Защо ми казваш всичко това?
— Защото се говори, че бил от онези птици, които летят нощем… — отвърна бавно Гай.
— Много птици летят нощем — Кинрик гледаше замислено в чашата си — Как, казваш, било името на този човек?
— Хадрон — отвърна Гай. — Жена му се казвала Валерия.
— Не разбирам много от птици — сви рамене Кинрик, — но мога да поразпитам.