Кайлеан стисна здраво ръцете на старата жена. Не можеше да спре да плаче. Сега съзнаваше, че може да обича — обичаше Лианон, обичаше и Ейлан, чиято чистота й бе помогнала за първи път да се пребори с кошмарите от детството си. Обичта й към тях бе безкрайна, а и не бе в разрез с обетите, които бе положила пред олтара на Великата Богиня.
По време на дългото отсъствие на Кайлеан Ейлан нерядко имаше чувството, че дъждовните капки, които трополяха по покривите на Горския дом, се просмукват до самото й сърце и го сковават в ледена обвивка. Гай си беше отишъл, бе я напуснал завинаги, и тя никога повече нямаше да го види — това поне беше сигурно. Когато Кайлеан прати да я извикат, тя се зарадва, че поне за кратко ще бъде изтръгната от безрадостните си мисли.
— Значи се върна! — извика Ейлан, промушвайки се под тежките вълнени завеси, които висяха пред вратата на Кайлеан. — И никой да не ми каже! Откога си тук?
— Дойдох си преди малко — каза жрицата. — Бях първо при Лианон. Ейлан я прегърна и се отдръпна, за да я огледа по-добре.
— Явно изгнанието ти е понесло — Кайлеан бе загоряла, имаше здрав вид, а и бръчката, която често пресичаше синия полумесец на челото й, бе изчезнала. — Е, изкупи ли престъплението ми?
Кайлеан се усмихна.
— Всичко отдавна е забравено. Точно затова изпратих да те повикат, детето ми. Ти си тук от три години и си една от най-добрите ни ученички. Дойде време да вземеш решение дали ще останеш завинаги с нас.
— Нима наистина мина толкова време? — трудно бе да се повярва, но дъщерята на Майри вече беше на три години, а синът й — почти на пет. От друга страна Ейлан имаше чувството, че е прекарала тук целия си досегашен живот. Миналото бе потънало някъде далеч; дори когато мечтаеше за Гай, тя просто чуваше гласа му и си представяше как потъва в прегръдките му. Не бе в състояние да си представи как живее с него, като негова съпруга, в някой римски град.
— Диеда също ли ще положи обет? — всички знаеха колко страда Диеда заради това, което тя приемаше като изневяра от страна на Кинрик. Сега, когато той бе прокуден на север, никой не знаеше кога ще може да се върне отново по тези земи. Пък и той винаги бе поставял на първо място войнския си дълг и клетвата за отмъщение, която бе длъжен да изпълни. „Гай също е обвързан с войнската си чест да остане в света на баща си“ — мислеше Ейлан.
— Това тя ще реши сама, когато застане лице в лице с Богинята — каза строго Кайлеан. — Сега говорим за теб. Все още ли искаш да станеш една от нас детето ми?
„Диеда ще положи обет, мислеше Ейлан; и аз заедно с нея. И защо не, след като нито тя, нито аз можем да бъдем с мъжете, които обичаме?“
— Да, все още искам. Или поне… — тя се запъна — искам, стига Богинята да ме приеме, защото преди да се обърна към нея, бях отдала сърцето си на мъж.
— Това няма значение — усмихна се възторжено Кайлеан. — Богинята не ти се сърди за нещо, което си преживяла, преди да положиш обет за жрица. Аз най-сетне се осмелих да разкажа на Лианон за това, което ми се случи на времето в Ериу, и тя ми каза, че то няма значение, защото тогава още не съм била жрица. Дължа това на теб, мила моя, и се радвам, че сега мога да успокоя и теб!
— Не всички биха приели нещата така — отвърна горчиво Ейлан.
— Това не трябва да те тревожи — каза Кайлеан. Постави ръце на раменете на Ейлан. Тъмните й очи приличаха на свещените езера, в които посветените виждаха миналото и бъдещето.
— Слушай, малка сестричке, и аз ще ти разкажа цялата истина за Мистериите. Всички богове и богини са едно — и няма значение дали ще наречем Великото единоначалие Катубодва, Арианрод30 или Дон. Една е Светлината на Истината, но ние я виждаме така, както лъчът се пречупва през призмата на кристала — разпиляна и многоцветна. Всички образи, които хората дават на своите божества, са част от великата истина. Ние, обитателките на Горския храм, имаме правото да виждаме Богинята под много образи и да я наричаме с много имена, но най-важното е, че знаем най-голямата и първата от тайните истини — че всички богове са израз на Великото единоначалие.
— Значи ли това, че боговете и богините на римляните са същите богове и богини, на които служим ние?
30
Арианрод — Повелителка на Сребърното Колело — девствена богиня, свързвана с магическото изкуство, морето и луната. (Б.пр.)