14
Съгласно обичая, след посвещаването си жриците от Горския храм се оттегляха да живеят известно време в усамотение. Ейлан беше доволна. През първите дни след посвещаването се чувстваше изтощена като Лианон, след като бе говорила с гласа на Оракула. Дори когато се възстанови физически, тя сякаш постоянно се взираше в себе си — опитваше се да разбере значението на всичко, което се бе случило.
Понякога й се струваше невъзможно великият мъдрец да й е казал тези думи — мислеше си, че това видение е било просто плод на мъката й по Гай. Но когато жриците се събираха в мразовитата нощ, за да приветстват зимната луна, Ейлан чувстваше как духът й се извисява ликуващо и полита по вълните на мелодичните женски гласове. Лунната светлина я обливаше и изпълваше и тя вярваше, че преживяното не е било само сън.
Понякога забелязваше замисления поглед на Кайлеан, спрян върху нея. Но дори когато по-възрастните жрици започнаха да я просвещават в древното познание на мъдреците, дошли отвъд моретата — до което се допускаха само посветените, дори тогава Ейлан не каза и дума за Мерлин и за съдбата, която й бе предрекъл. Беше убедена, че каквото и да бяха виждали другите жрици по време на последното си изпитание, тази тайна си оставаше само нейна. Минаха мрачните зимни месеци, дните ставаха все по-дълги, и с наближаването на пролетта зарасна и раната на челото на Ейлан — остана само знакът на Богинята.
Гай седеше на пейката в кабинета на баща си в Дева и вдишваше дълбоко полъха на вятъра, който нахлуваше през широко отворения прозорец. Чудеше се кога ли ще успее да се измъкне. Вече цяла година беше в щаба на баща си и имаше чувството, че се задушава сред крепостните стени. Пролетта беше раззеленила полетата и горите, ветрецът миришеше на ябълков цвят и го караше постоянно да мисли за Ейлан.
— Повечето офицери си вземат отпуск за Флоралия31, но не ми е приятно, заминават всички наведнъж — долетя до него гласът на баща му. — Когато дойде твоят ред, къде смяташ да отидеш?
— Не съм мислил — отвърна Гай. Повечето офицери използваха свободните си дни, за да ходят на лов, но убиването на животни за забавление вече бе изгубило за него всяка привлекателност. Всъщност и сам не знаеше къде би искал да отиде.
— Можем да отидем на гости на прокуратора — предложи баща му. — Още не си се запознал с дъщеря му.
— Ако боговете са милостиви, никога няма и да го сторя — Гай рязко се изтръгна от мислите си и стана. Баща му го гледаше засегнато.
— Нищо няма да ти стане, ако просто видиш момичето — Мацелий внимаваше да не избухне. — Тя трябва вече да е навършила петнадесет години.
— Татко, знам много добре, че е на години за женене. За глупак ли ме имаш? Баща му се усмихна.
— Не съм споменавал нищо за женитба.
— Не е необходимо — каза намръщено Гай. Щом не можеше да се ожени за Ейлан, не го интересуваше никоя друга жена в Британия — най-малко пък тази, която баща му натрапваше.
— Не ставай груб — продължи баща му. — И без това искам да отида по празниците в Лондиниум…
— Само че аз не искам — прекъсна го Гай. Беше му все едно дали нагрубява баща си. Смяташе да стои колкото е възможно по-далеч от Лондиниум.
— Надявам се, че не продължаваш да мислиш за онова момиче — Мацелий сякаш бе прочел мислите му. Дано не продължеше да рови. Но баща му продължи: — Би трябвало да имаш достатъчно здрав разум, за да разбереш, че с това е свършено веднъж завинаги.
Това накара Гай да вземе решение.
— Всъщност — каза той спокойно, — имах намерение да посетя Клотин.
Нали бе срещнал Ейлан след онова злополучно гостуване при британеца — сега щеше поне да се наслаждава на спомените.
Пътуването на юг беше приятно. Ейлан бе постоянно в мислите му. Нерядко се сещаше и за Кинрик, с когото се бяха сприятелили, а съдбата ги разделяше, без някой от тях да има вина за това. Пролетта нахлуваше навсякъде като победоносна армия. Времето беше прекрасно — утрините — ясни и хладни, а дните — топли и слънчеви. Понякога, много рядко, следобед преваляваше топъл дъжд.
Клотин го посрещна възторжено. Гай се наслаждаваше на гостоприемството му, въпреки съзнанието, че то се дължи най-вече на желанието на Клотин да е в добри отношения с високопоставените римляни. Гуена се беше омъжила и заминала нанякъде, така че нямаше и кой да му досажда.