— Мислех, че ще оставим разрешителното в Историческото дружество и после ще продължим към Долината — каза тя. — Преди трафикът да е станал ужасен.
— Трафикът винаги е ужасен — отвърна Бош.
Първият, с когото разговаряха, беше Естебан Ернандес, китаристът на бандата. Живееше в голям жилищен комплекс на Северна Ланкършим с вътрешен двор и запълнен басейн, при който се събираха обитателите през деня. Докато Бош и Сото вървяха по открития коридор към апартамент 3-К, мъжете, събрали се на групичка на бетонната повърхност на някогашния басейн, погледнаха нагоре и заговориха. Бош долови думите policia, heroina и la tiradora6 и разбра, че са познали Сото.
Когато стигнаха до апартамента, Бош почука енергично и зачакаха.
— Онези долу те познаха — каза Бош. — Чух ги.
— От телевизията — отвърна Сото.
— Това тормози ли те? От Тринайсета улица не обявиха ли награда за главата ти?
— Уж да. Но си получиха предупреждението.
— Какво предупреждение?
Преди тя да успее да отговори, им отвори набит мъж — Бош го позна от записа на камерата на музикалния магазин. Широки рамене, тесни бедра, голям корем и мустак като четка.
— Господин Ернандес? — каза Бош. — Полиция.
Размаха значката си пред носа му и представи Сото. Тя заговори на Ернандес на испански и той ги покани да влязат в малкия му спретнат апартамент. Седна на походно легло, направено да прилича на канапе с няколко възглавници, опрени на стената зад него. Бош остана прав до вратата и остави Сото да мине в средата на стаята, тъй като разговорът беше неин. Тя също остана права, точно срещу Ернандес.
Бош успя да разбере по-голямата част от разговора от страна на Сото. Тя започна с обяснението, че прострелването на Мерсед вече се разглежда като убийство и че двамата с Бош разследват случая. Зададе няколко общи въпроса дали Ернандес не си спомня нещо ново за стрелбата или дали не му е хрумнало нещо ново през изминалите години.
Ернандес беше по-труден за разбиране. Гласът му бе дрезгав и сигурно беше пил, преди да дойдат. Като че ли заваляше някои думи и измънкваше други. Стана обаче ясно, че няма какво да добави към онова, което вече беше в показанията му и в досието.
Сото го попита дали знае къде могат да бъдат открити другите двама членове на групата, Анхел Охеда и Алберто Кабрал. На Бош му хареса, че попита за Кабрал, макар да разполагаха с адреса му. Подобен ход беше характерен за по-опитен детектив, за да провери достоверността на свидетеля. Радваше се, че не му се е наложило да казва на Сото да подходи по този начин.
Ернандес поклати глава за Охеда, но посочи с палец през рамото си и каза адреса на Кабрал. Сото му зададе още няколко общи въпроса и после, когато разговорът уж отиваше към края си, го попита защо според него Охеда е побягнал онзи ден. Ернандес се престори на объркан.
— Que?
Тя го попита отново и добави, че има запис на станалото и че Охеда се е втурнал да бяга в мига, когато Мерсед е бил улучен, сякаш е знаел какво става.
Ернандес отговори, че не е забелязал реакцията на Охеда, тъй като е бил прекалено зает да търси прикритие след като е разбрал, че Мерсед е прострелян. Сото уж прие думите му, но после насочи разговора към Охеда — дали е имал врагове и дали не се е забърквал в някакви неприятности по времето около стрелбата.
Ернандес не им помогна особено. Или не знаеше много за Охеда, или се преструваше. Каза, че Охеда влязъл в групата само девет месеца преди стрелбата и се махнал веднага след нея. Ернандес и Кабрал се събрали с други двама музиканти и продължили да свирят като „Лос Рейес Халиско“.
Сото попита откъде е дошъл Охеда, за да влезе в групата, и Ернандес сви рамене. Знаеше, че е родом от Чиуауа, но не си спомняше точните обстоятелства около влизането му в бандата. Каза, че Кабрал май се запознал с него на Мариачи Плаза и го довел в групата, защото решил, че един тромпетист ще им помогне да си намират повече и по-добра работа. Докато говореше, Ернандес сякаш започна да си спомня още неща. Добави, че Охеда бил много красив и че това също било довод да го включат в бандата. Имал малка група почитатели в Мариачи кръговете и смятали, че външният му вид ще им помогне да си намерят работа на площада, където всяко предимство пред конкуренцията е добре дошло.
Сото благодари на Ернандес, излязоха и отидоха до Ланкършим.