— Да, това е партньорката ми. Управлението винаги слага новаци и стари. А рулото е просто сувенир.
— Сувенир от какво?
— От нищо. Няма значение.
— Видя ли Брусард?
— Да, видях го. Дори се запознахме. Беше със Спивак и стана случайно.
— Уф, Спивак! Единственият от антуража на Зеяс, когото не мога да понасям. Прекалено ми е мазен. Лично аз смятам, че Зеяс само ще спечели, ако го разкара. Особено сега, когато се бори да стане губернатор на щата. Спивак не е играч от голямата лига. Той е местен тип, издигнат до нивото на некомпетентността си. Ако питаш мен.
— Брусард го нарече Спарки8.
— Стар прякор. Навремето беше писал позиция за един кандидат, в която се предлагаше смъртоносната инжекция да се смени с електрически стол. Тезата му беше, че столът е по-добра спирачка за престъпниците. Естествено, идеята пропадна, но хората започнаха да го наричат Спарки.
Бош кимна и каза:
— Е, трябва да излизам.
— А аз да влизам — отвърна Скинър.
— Ще се видим, нали?
— Да, ще се видим. Не забравяй, Хари, уговорката ни е двупосочна. Гледай да науча от теб преди всеки друг.
— Не се безпокой. Когато му дойде времето, ще научиш.
Бош се спусна с ескалатора, като прескачаше през едно стъпало. Сото го чакаше във форда. Той се вмъкна вътре и тя потегли. След миг попита:
— Коя беше тази жена?
— Просто позната — каза Бош. — Репортерка, между другото.
— Гледаше така, сякаш иска да ти е нещо повече от позната.
— Сериозно? Не съм забелязал.
След като остави Сото при колата й пред Дирекцията на полицията, Бош пое обратно към Холивуд. Включи тактическия канал на управлението и скоро научи мястото на операцията, в която участваха Изследователите. В момента мишената им беше един магазин на Ла Бреа, южно от Сънсет. Бош приближи, но не много. Макар и без означения, фордът лесно можеше да се разпознае като полицейски. Ако провалеше акцията, дъщеря му направо щеше да потъне в земята от срам.
През следващите два часа Бош предимно слушаше как провеждат операцията на няколко различни места в Холивуд. Нямаше арести. Те щяха да бъдат направени по-късно, след като резултатите от акцията се пратят в градската прокуратура за повдигане на обвинения срещу продавачите или държателите на лицензите.
Щом чу как началникът на операцията обявява края й, Бош потегли към къщи, като мина по Лоръл Каниън до Мълхоланд и след това на изток. Така пак успя да мине покрай къщата на Брусард. Отново спря на платформата за панорамен изглед и хвърли око на бетонната къща, но този път не видя светлини и фигура на някой от балконите. Дори басейнът тънеше в мрак.
Успя да напусне платформата, без да се сблъска с рейнджър Бендър, и се прибра преди дъщеря си. Прати й есемес да я пита кога ще се прибира, но пет минути по-късно тя отвори вратата. Бош се поинтересува как е минала операцията, без да издава, че вече знае отговора.
— Страхотно — отвърна тя. — Сложих си фалшива халка на носа. Беше много забавно.
— Колко от магазините ти продадоха пиячка?
— Почти всички. Не бяха избрани напосоки. За всеки магазин или се знаеше отдавна, или имаше постъпили оплаквания. Един смърцафосан тип ми каза, че ще ми продаде шестте кутии бира само ако мина зад тезгяха и му направя свирка. Представяш ли си?
— Представям си.
Бош не беше чул това, докато следеше тактическия канал. Реши да престане да задава въпроси и просто прегърна дъщеря си.
— Гордея се с теб.
— Благодаря, татко. Знаеш ли, адски съм уморена, а утре съм на училище.
— Тогава си лягай.
— Точно това ще направя. Лека нощ.
— Лека нощ.
Загледа я как тръгва по коридора към банята си.
— Мадс?
Тя се обърна и го погледна.
— Какво означава „смърцафосан“?
— Не знам. Дърт, страшен, гаден.
Той кимна.
— Така и предполагах. Лека нощ.
— Лека нощ.
29
Сото отново беше дошла в отдела по-рано. Бош започваше да си мисли, че го предизвиква — кой е по-отдаден на работата, кой може да дойде пръв и да си тръгне последен. Никой от партньорите му досега не бе правил такива неща. Беше наистина впечатлен.
Тя го забеляза едва след като той остави куфарчето си на бюрото. Обърна се в стола си и го погледна с широко отворени очи и още по-широка усмивка.
— Хари! Открих връзката!
— По Бони Брай ли?
— Да, Бони Брай. Дойдох по-рано и отново се върнах на списъка с обитателите. Прав беше. Има връзка между Бони Брай и ЕЗБанк. И то голяма.
Бош обърна стола си и седна срещу нея.
— Добре, разкажи ми.