– Може би е само слух, също като онзи, който обвинява татко, че е жесток предател. Ти сама каза, че татко е суров човек, но сърцето му е добро.
– Суров да, но съм чувала, че граф Рейвънсууд е луд. Ти самата си чувала историите. Че е демон, който никога не спи. Казват, че самия дявол е освободил място от дясната страна на трона си, в очакване на деня, в който лорд Дрейвън ще се присъедини към него.
Емили усети как надеждите за бъдещето ѝ се разбиват.
– Да, права си. Това е глупава идея. Ще прекарам една година с един луд мъж, след това ще се завърна, за да изживея живота си като отшелничка.
Една сълза се спусна по бузата ѝ.
Джоан се пресегна и я избърса.
– Не плачи, Ем. Някой ден твоята роза ще дойде за теб, на гърба на бял кон. Той ще се изправи пред яростта на татко и ще спечели, след това ще те отведе от тук, точно както Найлс ще направи с мен.
– Но аз искам деца – прошепна тя. – Ако той изчака още малко, ще съм твърде стара да им се радвам или да ги видя как растат. Толкова е нечестно!
Джоан я прегърна силно.
– Знам, малка сестричке. Ще ми се да мога да заема мястото ти. Но времето ще мине и тогава ти обещавам, че ще умолявам татко да те пусне да дойдеш при мен за известно време. И ще ти намерим съпруг. Обещавам.
Емили също прегърна силно сестра си.
– Само ми обещай, че няма да е Тийодор.
Джоан се засмя тихо.
Те постояха тихо няколко минути, докато Емили не чу стъпки отвън.
– Ще го убия, дори да е последното нещо което ще направя! Ще избода очите му и ще ги смеля на прах. Никой мъж няма да има моята Ем! В името на Бога, тя е всичко, което ми остана и няма да я изгубя. Чуваш ли ме? – извика той гневно. – Никой няма да вземе най-малкото ми момиченце от мен! Никога!
Гърлото на Емили се сви, докато баща ѝ продължи към нужника.
Затваряйки очи, тя осъзна колко напразно бе да се надява, че баща ѝ ще чака цяла година.
Нямаше начин да я остави в лапите на врага си само срещу думата му, че ще се грижи за нея. Обичаше я твърде много, а не вярваше въобще на Дрейвън.
Размениха си обезпокоени погледи.
– Какво ще правим? – попита ужасено Джоан.
Емили прехапа устни, опитвайки се да измисли нещо.
– Ще трябва да намеря начин да накарам лорд Дрейвън да се ожени за мен преди татко да го нападне – бавно каза тя.
– Не можеш да направиш това!
– Трябва.
– Но Емили...
– Няма но, Джоан. Ако татко го нападне, ще изгуби всичко. Включително и твоята зестра.
Джоан покри уста с ръката си щом осъзна пълния ужас на ситуацията.
– Ще останем без дом – прошепна тя. –Найлс ще ме отхвърли без зестрата ми.
– Да, и никой няма да ни подслони. Кралят още сега мрази баща ни, заради това, което направи по времето на крал Стивън. Мисля, че нищо няма да му достави по-голямо удоволствие от това да ни види прокудени от земите му.
– О, Господи, Емили. Страх ме е дори да си го помисля. Не можеш да се омъжиш за луд мъж.
– Какъв избор имам?
Джоан поклати глава.
– Трябва да има и друг начин. Освен това, защо лорд Дрейвън би те поискал?
Емили остана с отворена уста, обидена до дъното на душата си от думите на сестра си.
– Не исках да прозвучи така – бързо каза Джоан, докато сгъваше бельото на Емили. – Но знаеш какво казва татко за него. Той никога не се е женил и доколкото знам, никоя жена не е привличала вниманието му. Някой беше споменал даже, че не харесвал женската компания, а предпочитал мъже. Може би това е причината крал Хенри да не го принуждава да се ожени за теб, а само да бъде твой настойник.
Емили поклати глава.
– Не, не мисля така. Не и след погледа, който ми хвърли този следобед. Освен това татко каза, че кралят е отхвърлил женитбата, защото е щяла да предизвика повече сблъсъци между тях. Хенри опита този подход миналата година между други двама благородници и бе пагубно.
– Което ни довежда до следващата мисъл: ти си дъщерята на врага му – продължи Джоан. Да не споменаваме, че ако лорд Дрейвън те докосне, кралят ще му отсече главата.
Емили се замисли върху това за миг.
– Наистина ли вярваш, че кралят ще го убие, защото ме е докоснал?
– Не се и съмнявам. Хенри е мъж, който държи на думата си.
– Може би, но дали ще посмее да отнеме живота на един от защитниците си, заради един флирт? Татко го предаде много по-лошо и кралят не направи нищо повече от това да му наложи глоба и да конфискува част от земите му. Не мислиш ли, че лорд Дрейвън може да помоли краля за ръката ми и да му простят?
– Кралят направи повече от това да глоби татко и да конфискува земите му, Ем.
– Знам, но важното е, че не го уби заради постъпките му. Нито му навреди непоправимо.