Саймън се обърна с лице към стената. Емили се сви, когато мъжът с качулката нанесе удар с камшика върху гърба на Дрейвън. Кръвта нашари дрехите на мъжа, но Дрейвън не издаде абсолютно никакъв звук, когато тялото му се напрегна и изопна от удара.
– Боже мой! – прошепна баща ѝ. – Не го ли почувства?
– Да, почувства го – отвърна тя, когато още един удар беше нанесен и посрещнат в мълчание.
Гърлото ѝ се стегна и тя усети как сълзите се стичат по страните ѝ. Емили пристисна устните си, за да не им изкрещи да сложат край на тази лудост и нямаше сили да гледа повече.
Подобно на Саймън, тя се обърна с лице към стената и изчака всичко да свърши.
Когато и последният удар с камшик бе нанесен, палачът отряза въжето, което държеше ръцете му и Дрейвън остана за миг на краката си, преди да залитне.
Саймън го улови през гърдите.
– Държа те – прошепна той.
Дрейвън кимна, когато Саймън преметна ръката му през раменете си и му помогна да тръгне към замъка.
– Като едно време, а? – прошепна Дрейвън на брат си.
Саймън хвърли на баща ѝ най-изпълненият с омраза кръвнишки поглед, който някога бе виждала.
Емили докосна лицето на Дрейвън, когато минаха покрай нея.
– Саймън – каза Дрейвън дрезгаво. – Кажи ѝ, че ще се оправя.
– Мисля, че тя знае това – отвърна той и поведе брат си към замъка.
По средата на двора Дрейвън загуби съзнание.
***
Емили отведе Саймън до стаята си и му помогна да сложат Дрейвън да легне по корем, за да предпазят гърба му от повече наранявания. Възможно най-нежно, тя изми кръвта от него. Емили се намръщи на обезобразената и набръчкана от боя кожа.
– Какво имаше предвид той, когато каза като едно време! – попита тя Саймън.
Младият мъж остави туниката на Дрейвън до леглото.
– Баща му обикновено го биеше по този начин редовно. Когато всичко приключеше, Син му помагаше да се върне обратно в леглото си.
– Затова ли не викаше?
– Да. Баща му добавяше по пет удара с камшик за всеки звук, който издаваше.
Сърцето ѝ заби неконтролируемо.
На вратата се почука.
– Влез – извика Емили.
За нейна изненада, баща ѝ се присъедини към тях, а в ръката си носеше малко шишенце.
– Това е мехлем от ленено семе. Ще отнеме парещата болка от гърба му.
– Благодаря ти – каза тя, изумена от неговия дар. Можеше ли това да означава, че омекваше по отношение на Дрейвън?
Тя сграбчи тази надежда и се помоли да е така.
Баща ѝ хвърли един последен безизразен поглед към изпадналото в безсъзнание тяло на леглото и после ги напусна.
С цялото внимание и предпазливост, на които бе способна, тя нанесе гъстия, остър на миризма мехлем, върху раните му и после го покри с лека завивка.
Докато бършеше ръцете си в кърпата, за да ги изчисти, тя погледна към Саймън, който стоеше до отдалечената стена с измъчено изражение на лицето.
– Колко време ще отнеме, за да се възстанови? – попита го тя.
– Ще бъде на крака до утре.
– Не може да бъде! – възкликна тя невярващо.
Саймън кимна.
– Няма да е бърз, но ще е достатъчно добре, за да стане от леглото и да се движи. – С един последен поглед към заспалата фигура на брат си, той се отправи към вратата.
– Саймън? – повика го тя, когато той посегна към бравата. – Кажи ми, щом ти си този, който е незаконороден, защо баща му го е малтретирал, а теб не?
– Той така и не узна, че не бях негов син, докато живеех в дома му. – Саймън хвърли поглед назад към леглото. – И не беше поради липса на опити от страна на баща му, колкото от това, че Дрейвън непрекъснато заставаше между нас.
Той си пое дълбоко дъх и я погледна.
– Знаеш за накуцването му, нали?
Тя кимна.
– Бях на около пет години и нападах с копието си движещата се мишена, когато паднах от коня си. Баща му се опита да ме прегази със собствения си кон, за да ме накаже за моята несръчност. В един момент всичко, което видях беше огромния му боен жребец, който връхлиташе върху мен, а в следващия миг лежах на края на ливадата до Дрейвън, който беше под животното, със счупен на четири места крак.
Емили затвори очи от ужас. Тя не можеше да си представи как двамата са понесли това.
– Как научи за рождението си? – попита тя.
Саймън сви рамене.
– Нашата майка е казала на Дрейвън малко преди да умре. Тя не е била в състояние да се свърже с истинския ми баща, но знаеше, че Дрейвън пътува достатъчно е баща си и има възможност да намери някого, който да му изпрати съобщение и той да дойде за мен.
– Направи ли го?
– Да. Баща ми дойде за мен в деня, след като тя умря и ме отгледа в Нормандия.