– Хю, ти си този, който искаше да се намесим по този въпрос. Това е нашето решение, така че нека бъде сторено и горко на безразсъдния човечец, който пристъпи думата ни.
Хенри сякаш се успокои малко.
– Лейди Емили трябва да бъде предадена на Дрейвън.
Дама в неговия дом! Дрейвън можеше да усети как устните му се изкривяват при тази мисъл. На върха на езика му беше да каже на Хенри, да забрави цялата тази работа, но само един поглед му бе достатъчен, за да не подлага под въпрос решението на краля.
Тогава се случи най-невероятното нещо. Хю падна на колене пред трона на Хенри. Жълтобялата му туника се разпиля около него, докато свеждаше глава, за да докосне каменния под.
– Моля Ви, Ваше Величество – умоляваше Хю с треперещ глас. – Не може да вземете дъщеря ми и в замяна да искате само клетвата на Рейвънсууд. Умолявам Ви! Емили е... тя е моят живот. Може да вземете земите ми, но моля Ви, оставете дъщеря ми.
За момент Дрейвън почти съжали човека, докато не си спомни селото, което бе изгорено посред нощ. Жените, които бяха изнасилени и заклани в собствените си легла.
Ако не беше повикан от Хенри, щеше да обсади замъка на Хю и да разбие стените му на парчета, заради постъпката му.
Но кралят имаше кръвен дълг към бащата на Хю, а като кралски защитник[3], Дрейвън бе задължен да не причинява вреда на Хю, без заповед от краля.
Без значение дали му харесва или не, Дрейвън знаеше, че само присъствието на дъщерята на Хю в дома му, ще гарантира благосклонното му поведение към неговите хора. И както винаги той щеше да защитава хората си и щеше да постъпи така, както му нареждаше кралят.
Хенри погали брадата си и се замисли, докато слушаше как Хю продължава да моли за милост.
– Изправи се, Хю.
Хю се изправи, очите му искряха ярко от непролетите сълзи.
– Чухме молбата ти и можем да те уверим, че Дрейвън държи на думата си. Виждали сме как изпълнява дълга си към нас, с постъпки на неподлежаща на съмнение лоялност. Но тъй като ти си известен с това, че се отмяташ от думата си, трябва да се подсигурим, че този път мирът ще е продължителен.
Кралят имаше предвид факта, че Хю бе обещал да подкрепи изкачването му на трона, а след два месеца се отметна от думата си и се присъедини към силите на крал Стивън.
Хю не бе човек, на когото можеше да се вярва. Никога.
– Ако Негово Величество се съмнява толкова в лоялността ми, защо все още притежавам земите си? – попита Хю.
Ноздрите на Хенри се разшириха.
– Трябва да благодариш на баща си за това и вместо да оспорваш мотивите ни, трябва да си благодарен за продължителната ни милост и да действаш със съответната признателност. Дрейвън ще я задържи за една година. Ако през това време си бил почтен, тя ще се върне при теб.
Лицето на Хю се вкамени.
– Постъпвате така, все едно аз съм предизвикал всичко това – измърмори той. – Защо наказвате мен, а на него...
– Тишина! – изрева Хенри. – Още една обида и ще отнема всичко, което ти е скъпо.
Хю мъдро възпря езика си, но очите му искряха с чиста злоба.
Хенри кимна на писаря си, да запише указа му.
– Ако нападнеш Дрейвън или някого от хората, или земите му през идната година, дъщеря ги ще бъде негова и той ще може да прави с нея каквото пожелае.
Хю премести погледа си към Дрейвън.
– А ако той ѝ навреди или я посрами, Ваше Величество?
Лицето на Хенри стана още по-сериозно.
– Като дясна ръка на короната, Дрейвън знае от първоизточника как постъпваме с предателите. Ние сме доверявали живота си на Дрейвън и ще приемем неговата клетва над мощите на Св. Петър, че няма да ѝ навреди. За да уталожим страховете ти, Хю, ще изпратим личните ни лекари да прегледат дъщеря ти сега и отново след година, за да сме сигурни, че ще ти я върнат в същото състояние, в което напуска дома ти.
И тогава се обърна към Дрейвън:
– Лейди Емили ще се счита за наша повереница. Всяка нанесена ѝ вреда, ще бъде вреда, нанесена на нас. Вярваме, че ще я защитаваш, както се полага?
– Да, Ваше Величество. Ще я пазя с живота си.
– Добре. Сега върви и се подготви. Дрейвън, намери свещеника ни и направи своя обет.
Хенри премести погледа си към Хю, след което каза злокобно.
– Дрейвън ще язди с теб до дома ти, за да е в безопасност дъщеря ти. Ако кралският ни пратеник се върне от Рейвънсууд с новини, че тя не е там, няма да бъдем доволни.
Те се поклониха едновременно и излязоха от тронната зала.
Веднъж щом тежката дървена врата се затвори зад тях, Хю се извърна към Дрейвън.
– По един или друг начин, ще те убия заради това – изсъска той.
– Това заплаха ли е? – попита Дрейвън с лека нотка на веселие в гласа си. Последното нещо, от което Дрейвън се страхуваше, бе смъртта; в действителност би я посрещнал с облекчение.